О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 05.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3130 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Б. Ц. от [населено място] против определение № 370 от 28.05.2013 год., по ч.т.д.№ 2187/ 2013 год. на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС, в частта му, с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 1781/10.04.2012 год. срещу определение на Великотърновския апелативен съд № 89 от 22.03.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 120/2012 год. за потвърждаване на определението на Ловешкия окръжен съд № 1 от 02.01.2013 год., по гр.д.№ 441/2012 год.. Със същото е оставена без разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател С. Б. Ц. за допускане на обезпечение по предявения иск, основан на чл.124 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК чрез спиране изпълнението по изп.д.№ 257/2012 год. на ДСИ при Троянския районен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Основно жалбоподателят възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че производството по допускане на обезпечение е двуинстанционно и в хипотезата, когато молбата, основана на чл.389 ГПК, е оставена без разглеждане.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав но второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана в производството по делото страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Изводът на предходния тричленен състав на І т.о. на ВКС, че и в разглежданата хипотеза, когато двете съдебни инстанции са се произнесли в еднакъв смисъл за недопустимост на искането за допускане на обезпечение, заявено от настоящия частен жалбоподател по реда на чл.389 ГПК, като ответник в производството по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, постановеният от въззивния съд съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС, се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Както правилно е счел предходният състав на І –во т.о. на ВКС, в разглежданата хипотеза не е изпълнено условието на специалната норма на чл.396, ал.2, изр. 3 ГПК – обезпечението да е допуснато за първи път от въззивния съд, поради което правно важими са постановките в ТР № 1/21.07.2010 год. на ОСГТК на ВКС, според които определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстнционно разглеждане.
Защитата на настоящия частен жалбоподател срещу приетата от Ловешки окръжен съд недопустимост на молбата му по чл.389 ГПК – за обезпечаване на предявения иск, чрез налагане обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д.№ 257/2012 год. на ДСИ при Т.” е осъществена чрез обжалването пред Великотърновския апелативен съд. Като е потвърдил прекратителното определение на първостепенния съд произнасяйки се по основателността на подадената от С. Б. Ц. от [населено място] частна жалба вх.№ 753/ 04. 02. 2013 год., въззивната инстанция е осъществила и предвиденият с нормата на чл.396, ал.1 ГПК инстанционен контрол за законосъобразност, с което създаденият от законодателя процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на съдебните актове, постановени в обезпечителното производство е изчерпан.
Отсъствието на допуснато за първи път от въззивния съд обезпечение на иска, изключва приложимостта на императивното правило на чл.396, ал.2 ГПК за допустимост на касационния контрол, поради което в разгледаната хипотеза молителят не разполага с процесуално потестативно публично право да сезира касационната инстанция по реда на чл.274, ал.3 ГПК – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационното производство, от категорията на положителните, за които съдът е длъжен да следи служебно.
Затова, като е съобразил гореизложеното предходният състав на първо търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в същия см. са и определения на ВКС : № 629 от 27.12.2011 год., по ч.гр.д.№ 520/ 2011 год. на І гр.о. и № 692/ 19.12.2011 год., по ч.гр.д.№ 594/2011 год. на ІІІ г.о., с които състави на касационната инстанция са се произнесли по сходни с разглежданата хипотези.
Мотивиран от горното и на осн. чл.274, ал.2, изр.3 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 370 от 28.05. 2013 год., по ч. т. д. № 2187/ 2013 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: