О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 07.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 4032/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. К. от САК, срещу определение № 1315 от 10.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 1555/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя без разглеждане молбата на дружеството по чл. 403 ГПК за освобождаване на внесената от жалбоподателя гаранция в размер на 4 000 лв., преведена по депозитната сметка на САС на 22.06.2011 г.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния му закон, поради което се иска отмяната му и присъждане на поисканите разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна
С обжалваният съдебен акт САС е оставил без разглеждане молбата на частния жалбоподател за освобождаване на внесената от същия парична гаранция по допуснато обезпечение на бъдещ иск по съображения, че същата е преждевременно депозирана, с оглед на което се явява процесуално недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
С определение № 1031 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 1031/2011 г. Софийският апелативен съд е отменил определение от 25.03.2011 г. по гр. д. № 3 717/2011 г. на СГС, ГО, VІ бр. състав и е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД, предявим от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] за заплащане на сумата 28 800 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на задължения по договор, обективиран с Анекс № 1/16.09.2009 г. към поръчка № BCJ010N0/17.07.2009 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество в [фирма] [населено място] до размера на исковата сума, при внасяне на парична гаранция в размер на 4 000 лв. С молба от 07.07.2011 г. е представен платежен документ за внасянето на определената гаранция и е издадена обезпечителна заповед. Депозирана е молба с вх. № 5 845/12.06.2012 г., с която жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло допуснатото обезпечение и да му бъде върната внесената гаранция. Срещу същата е постъпило възражение (наименовано „молба”) от [фирма], в което са изложени доводи, че банковата сметка на дружеството е запорирана от лятото на 2011 г. и към него момент е налице висящо производство по спора между страните – т. д. № 3 510/2011 г. на СГС. С определение № 2 126/12.10.2012 г. САС е отменил допуснатото обезпечение, тъй като е заявено безусловно от страна на лицето, по чието искане е допуснато, но е оставил без уважение искането да бъде освободена внесената гаранция. Постъпила е нова молба от [фирма] [населено място] с правно основание, която е оставена без разглеждане със сега обжалваното определение.
С разпоредбата на чл. 403 ГПК законодателят е регламентирал реда, по който ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на допуснатото обезпечение вреди. За да бъде освободена внесената от ищеца гаранция, той трябва да подаде молба до съда, постановил обезпечението на иска, по която ответникът трябва да вземе становище дали смята да предяви срещу ищеца иск за вреди. Реши ли да предяви такъв иск същият трябва в едноседмичен срок от получаването на молбата да се противопостави на освобождаването на гаранцията чрез писмено възражение. Противопоставянето е равнозначно на молба да се конституира гаранцията като обезпечение на бъдещ иск за вреди, който ответникът смята да предяви. Ако в срока на чл. 403, ал. 2 ГПК същият не е възразил срещу молбата на ищеца да бъде освободена внесената от него гаранция, съдът я освобождава. Законът презюмира, че ответникът няма намерение да предяви иск за вреди.
В конкретния случай, спорът между страните, въз основа на който е образувано т. д. № 3 510/2011 г. пред СГС не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Освен това, изрично ответното дружество е възразило срещу молбата на частния жалбоподател да бъде освободена внесената от него парична гаранция по допуснатото обезпечение предвид обстоятелство, че от лятото на 2011 г. е наложен запор върху банковата му сметка. Това възражение налага извода, че е възможно след приключване на спора и с оглед неговия изход, ответникът да предяви иск за вреди от допуснатото обезпечение, каквато възможност му предоставя законодателя. С разпоредбата на чл. 403 ГПК са регламентирани предпоставките при наличието на които съдът следва да освободи внесена гаранция – ако искът, по който е допуснато обезпечение бъде отхвърлен или не е предявен в дадения на ищеца срок и при липсата на възражение от страна на ответника. При наличието на висящо производство между страните, молбата на частния жалбоподател за освобождаване на гаранцията се явява преждевременно подадена, в какъвто смисъл са и направените с обжалваното определение изводи, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1315 от 10.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 1 555/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: