3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 07.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 4 453/2013 г.
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. Г. в качеството му на едноличен търговец с фирма „И. – А. Г.” [населено място] срещу определение № 202 от 19.09.2013 г. по т. д. № 2849/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което се оставя без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 2404 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 1633/2013 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответникът [фирма]” [населено място] не е изразил становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение предходният състав на ВКС, ІІ т.о. е посочил, че въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв., поради което съгласно чл.280, ал.2 ГПК същото е изключено от касационен контрол.
Определението е правилно.
Производството по гр. д. № 32 834/2012 г. пред СРС е образувано по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предявен от [фирма] [населено място] срещу едноличен търговец А. И. Г. с фирма „И. – А. Г.” [населено място]. Въз основа на сключен между страните договор за наем № ПГП – 250/04.06.2009 г., ищецът претендира освобождаване и връщане на наетия от ответника павилион № 11, находящ се на територията на пазар „Г.” в[жк]. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което СГС се е произнесъл по иск с цена под 10 000 лв. В чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК законодателят изрично е посочил, че по искове за съществуване или прекратяване на договор на наем цената на иска е равна на размера на наема за една година. В конкретния случай, при договорен месечен наем между страните в размер на 750 лв., цената на предявения иск е в размер на 9 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че делото следва да се квалифицира като гражданско, тъй като изрично в ТЗ са посочени критериите, които определят производството като търговско. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, а в случая договорът за наем е сключен между търговци, с предмет отдаване под наем на търговски обект (павилион № 11 на пазар „Г.”), което определя делото като търговско, независимо че в предходните инстанции производството по него не се е развило по реда на глава 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
По изложените съображения настоящият състав приема за законосъобразен направеният от предходния тричленен състав извод за необжалваемост на атакуваното с касационната жалба въззивно решение, с оглед на което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 202 от 19.09.2013 г., постановено по т. д. №2 849/2013 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: