О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 26.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 714/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу Определение № 389 от 10.12.2013 г. по т.д.№ 2878/2013 г. на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател, подадена срещу решение № 13 от 19.01.2013 г. по т.д.№ 886/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, в частта, с която датата 26.09.20009 г. е определена за начална дата на неплатежоспособност на едноличен търговец Н. И. К. с фирма „Н.-ХЗ-Н. К.”, със седалище и адрес на управление [населено място], [община].
Частният жалбоподател въвежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като поддържа, че като кредитор с прието вземане е носител на потестативното право на касационна жалба срещу решението по чл.630, ал.1 ТЗ, постановено за първи път от въззивния съд и имащо поради това характер на първоинстанционен съдебен акт.
Ответните страни [фирма], [населено място] и [фирма] не са изразили становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че с разпоредбата на чл.613, ал.3 ТЗ законодателят е предвидил възможността за въззивно обжалване на решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ и от трети, неучаствали в първоинстанционното производство лица, но изключението не се отнася и досежно инициирането на касационно производство от лице, което не е имало качеството на главна страна пред въззивната инстанция, какъвто е разглеждания случай с подалата касационна жалба кредитна институция.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред Кърджалийския окръжен съд по т.д.№ 349/2010 г. е образувано по молбата по чл.625 ТЗ на [фирма] в качеството му на кредитор на [фирма], отхвърлена с решение № 158 от 12.04.2011 г.
По въззивна жалба на [фирма] Пловдивският апелативен съд отменил първоинстанционния акт и като уважил молбата й по чл.625 ТЗ, обявил на основание чл.630, ал.1 ТЗ неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 26.09.2009 г., открил производство по несъстоятелност и постановил обща възбрана и запор върху имуществото на несъстоятелния търговец.
Касационното производство е инициирано от [фирма], която не е имала качеството на страна в първоинстанционното или въззивното производства. Настоящият състав на ВКС възприема изразеното в Определение № 335 от 04.05.2011 г. по т. д. № 330/2011 г. и Определение № 196 от 22.06.2012 г. по т. д. № 5050/2012 г. II т. о. становище, че разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ установява потестативното право на въззивна жалба срещу постановено решение в производство, в което третите лица от кръга на посочените в алинея втора, не са участвали, и че процесуално легитимирани да депозират касационна жалба са само тези трети лица, които са имали качеството на страна във въззивното производство.
Поддържаният от него довод, че постановеното от Пловдивският апелативен съд решение, с което за първи път се уважава молбата по чл.625 ТЗ попада в обхвата на съдебните актове по чл.613а, ал.1 ТЗ и поради това подлежи на обжалване по общия ред на ГПК, т.е и пред ВКС принципно е правилен, но от тази му обжалваемост не следва, че като лице от кръга на третите, изчерпателно изброени в ал. 2 на чл.613а, ал.2 ТЗ лица, той е носител на правото на касационна жалба. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил възможността за въззивно обжалване на решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ от третите (неучаствали в първоинстанционното производство) лица, но изключението обхваща единствено възможността за иницииране на въззивно производство. Процесуално легитимирани да депозират касационна жалба са само лицата, имащи качеството на страна в производството пред втората инстанция, каквото не е.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 389 от 10.12.2013 г. по т.д.№ 2878/2013 г. по описа на ВКС, Първо търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: