40
Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
София, 19 май 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 844/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по протест и жалби срещу въззивно решение № 319 от 21.08.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 941/12 г. по описа на Софийски апелативен съд, както следва:
– протест на Софийска апелативна прокуратура, с който се релевират трите касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 – 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на решението в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда на Софийски градски съд; в частта, с която са намалени наказанията, наложени на подсъдимите З. И. И., М. П. В., Р. Р. И.; в частта, с която са потвърдени наложените от първоинстанционния съд наказания на останалите подсъдими. Заявената с протеста явна несправедливост на наложените наказания (стр. 13-16) на З. И., М. В. и Р. И. е подкрепена с доводи, че при липса на поведение от страна на държавните власти, което да е довело до прекомерна продължителност на наказателния процес, подсъдимите не следва да бъдат компенсирани с намаляване на наказанията им, като последните не отговарят на целите на генералната и индивидуална превенция; не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства за Р. И., които да обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По отношение наказанията на останалите подсъдими – недооценени са останали високата степен на обществена опасност на деянията и на дейците, мащаба на дейност на групата и степента на нейната организираност; не са отчетени отегчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия В.; предходното осъждане на подсъдимия К. за идентично престъпление; предходното осъждане на подсъдимия Д. и мястото му в групата; подценяване мястото в групата на подсъдимите Е., Д., А. и Т., както и обстоятелството, че у последния са били намерени и неистински документи за самоличност; надценяване психическото заболяване на подсъдимия С. като смекчаващото вината обстоятелство и пренебрегване на обстоятелството, че деянията, за които е обвинен са извършени в изпитателния срок на предходно осъждане. Искането за отмяна на протестираното решение в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда на Софийски градски съд (стр. 8-13) е мотивирано с допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения във връзка с разкриването на обективната истина по делото и при формиране вътрешното убеждение на съда, довели до погрешни изводи относно извършването на деянията и авторството им; едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствата в разрез с изискването на разпоредбите на чл. 107, ал. 5 от НПК, както и дерогиране на доказателства като показанията на свидетелите Д. В., Т. Г., необсъдени ведно с тези на свидетелите Б., П., Д., М. и анонимните свидетели № 2 и № 4.; необсъждане показанията на пострадалия С. ведно с тези на свидетелите Я. и В.; неглижиране показанията на свидетелите С. и Б.; необсъдени СРС-та по отношение на подсъдимия В. и неустановяване държане или разпространение на наркотични вещества от членовете на неговото домакинство; игнориране на СРС по отношение на подсъдимия И., В., А., Й. и Х.; липса на анализ на показанията на свидетелите Г., М., П. и Б.; необсъдени показания на свидетелите относно обвиненията на подсъдимите Г. П. и Ю. З.; пренебрегнато разпознаване на подсъдимия Ф. Х. от свидетеля Г.; игнорирани обяснения на подсъдимия В. К. и намереното у него наркотично вещество във форма, предназначена за разпространение;
– жалба от адв. М. Т. – защитник на подсъдимите З. И. И., И. Г. В., Д. Л. К. и Е. П. Е., с доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, явна несправедливост на наложените наказания, и искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на САС за ново разглеждане от друг състав. Подадените от посочените четирима подсъдими касационни жалби и представеното в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК общо допълнение, доколкото са изготвени от един и същи защитник и със сходни доводи в подкрепа на посочените основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, следва да бъдат разгледани общо. За всеки от тях, във връзка с обвинението по чл. 321 от НК, защитата сочи недоказаност; липса на собствен доказателствен анализ от въззивния съд; липса на отговор по направените пред същата инстанция възражения, по – конкретно във връзка с нарушеното право на защита на двама от подсъдимите, представлявани от един и същи защитник при противоречиви интереси, което е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, допуснато в съдебната фаза на процеса, видно от протоколите от съдебните заседания на първоинстанционния съд, проведени на 07.04.2011 г. и на 16.06.2011 г.; цитира се съдебна практика (Решение № 5 от 07.02.2012 г. по н.д. № 2965/2011 г. на III н.о. и Решение № 442 от 18.11.2013 г. по н.д. № 1443/2013 г. на III н.о., погрешно посочено в допълнението към жалбите с № 422) във връзка с наличието на противоречиви интереси между подсъдимите, когато някои от тях се признават за виновни по обвинението и дават показания, а други – отричат авторството на деянието, какъвто е, според защитата, и настоящия случай; липса на отговор по направените възражения във връзка с нарушения в обвинителния акт – описване спрямо едни и същи субекти на различни правни структури за едни и същи деяния, подведени по два различни текста – чл. 321 и чл. 321а от НК; необсъждане и немотивиран отказ да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Т. Г., дадени пред Софийски апелативен съд; необсъждане показанията на свидетеля Й. Н. пред въззивния съд и приложената в секретните материали по делото негова докладна с характер на писмен документ; липса на отговор по направените възражения относно противоречията в показанията на свидетелите Г., В., Б. и С. /приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК/; явната несправедливост на наложеното на подсъдимия З. И. наказание е обоснована с изключително тежкото му здравословно състояние, необходимостта от провеждане на допълнителни операции в чужбина, отлагането им поради обстоятелството, че И. в продължение на шест години – от февруари 2009 г. търпи мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”. Прекомерността на наказанието се мотивира и с изтеклия дълъг период от време за разглеждане на делото, с несъответствието му с целите по чл.36 от НК, обществената опасност на подсъдимия и деянието; за несправедливи защитата намира наложените на подсъдимите В., К. и Е. наказания, тъй като при определянето им не са отчетени изминалия период от време и константната практика на ВКС по приложението на чл. 55 от НК, целите на генералната и личната превенция, обществената опасност на деянията и дейците;
– жалба от адв. И. З. – И. – служебен защитник на подсъдимия С. Е. Д. с доводи в подкрепа на всички касационни основания и искания в условията на алтернативност- за отмяна на обжалваното решение, връщане на делото за ново разглеждане от САС или приложение на чл. 66 от НК по отношение на наложеното на този подсъдим наказание. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона, са подкрепени с доводи за липса на анализ на доказателствения материал; неоснователно кредитиране показанията на свидетеля В. и обясненията на Д., дадени в досъдебното производство под натиск от страна на разследващите и приобщени по реда на чл. 279, ал. 3 от НПК, от които подсъдимият се е отрекъл в съдебно заседание на 13.12.2011 г. на Софийски градски съд; неотстранени от инстанциите противоречия в свидетелските показания; неизяснени място на деянието и дейност на подсъдимия по умишлено участие в организирана престъпна група, която да осъществява състава на престъплението по чл. 321 от НК; негодни доказателства и почиваща на предположения присъда; явната несправедливост на наказанието се обосновава с неправилен отказ за условно осъждане при наличие на съдебна реабилитация, несъответствие с целите по чл. 36 от НК, обществената опасност на деянието и дееца, неправилна оценка на смекчаващите отговорността обстоятелства;
– жалба от защитника на подсъдимия К. В. Т. – адв. К. К., основана на трите касационни основания по чл.348, ал. 1, т. 1- 3 от НПК и алтернативно искане – за отмяна на въззивното решение, връщане на делото на втората инстанция за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. Въззивният съдебен акт се атакува в частта, с която е потвърдена осъдителната присъда на Софийски градски съд досежно престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, вр. ал. 2 от НК с доводи за неправилен доказателствен анализ на долните инстанции и недостатъчна оценка на събраните във въззивното съдебно следствие доказателства, довели до неправилно приложение на материалния закон. Размерът на наложеното на Т. наказание според защитата е явно несправедлив при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, наличието на положителни характеристични данни, излага се становище, че целите на генералната и индивидуална превенция могат да бъдат постигнати и с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК или с налагането на минимално предвиденото в закона наказание;
– жалба от защитата на подсъдимия Б. Р. С. – адв. Ц. Н., с която се сочат всички касационни основания и се прави искане за изменение на обжалваното решение и намаляване наказанието на същия подсъдим, наложено му за престъплението по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и 3, алт. 7, т. 2 вр. с ал. 2 от НК. За процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимите се сочат недостатъци в обвинителния акт и по – конкретно смесването на два състава – по чл. 321 и по чл. 321а от НК, касаещи едни и същи подсъдими, едни и същи деяния, извършени в един период; неизяснена според защитата дейността на С. по участието му в организираната престъпна група; не е извършен самостоятелен анализ на доказателствата; преповторени са мотивите на първоинстанционния съд; без дължимия отговор по чл. 339, ал. 2 от НПК са останали направените от защитата възражения във връзка с кредитирането показанията на свидетелите Г., В., Б. и С. прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК; наказанието се сочи за незаконосъобразно определено при наличие на условия за приложение на чл.55 от НК и прекомерно завишено с оглед психическото заболяване на С., чието поправяне и превъзпитаване към спазване на закона и добрите нрави би могло да бъде постигнато и при налагане на наказание в по-малък размер;
– жалба от служебния защитник на подсъдимия В. И. К. – адв. П. Б. с довод за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за намаляването му. Наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се аргументира с обстоятелството, че наложеното на подсъдимият К. наказание не е съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, който е млад човек, изразил съжаление за извършеното, съдействал на разследването намерените у него наркотични вещества да бъдат приобщени към доказателствата по делото, доброволно явил се пред съдия от Софийски градски съд и дал обяснения за извършеното от него престъпление, с безупречно процесуално поведение в хода на производството;
– жалба от защитника на подсъдимия М. П. В. – адв.И. Н., в която са развити доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, и е направено искане за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от САС или отлагане изпълнението на наложеното му наказание на основание чл. 66 от НК. С жалбата на защитника на подсъдимия В. са развити доводи за липса на доказателства, от които да се направи несъмнен извод за авторството на деянието, като осъдителната присъда по отношение на този подсъдим почива само на показанията на свидетеля Т. Г. и анонимния свидетел № 4, които са в противоречие с протоколите за претърсване и изземване, за оглед на произшествие и с ВДС-та от използваните СРС-та. Твърди се, че от последните е видно, че от подсъдимия В. не са иззети наркотични вещества и че той не е в контакт с Д. С. с прякор „Г. М.”, сочен за негов ръководител. Независимо от заявената от защитата несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, е направено алтернативно искане за намаляване на наказанието с оглед личността и характеристичните данни на подсъдимия, тежкото психиатрично заболяване на сестра му, на която той е единствен роднина и е определен от съда попечител, и за приложение на чл. 66 от НК, с което също биха се постигнали целите на генералната превенция;
– жалба от адв. С. К. – защитник на подсъдимия Р. Р. И. с доводи за неправилно приложение на закона, явна несправедливост на наложеното наказание и искане за оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното му наказание. Направени са бланкетни оплаквания за това, че решаващите съдилища не са изложили мотиви във връзка с приетата фактическа обстановка, а са се задоволили с изброяване на доказателства; сочи се нарушение на закона и основание за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 3 от НК в такова по чл.354а, ал. 5 от НК; за деянието по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК се твърди, че съдебните актове на двете инстанции почиват на свидетелски показания, взети в хода на досъдебното производство чрез упражняване на физически и психически тормоз, за който в хода на съдебното следствие са дадени показания на други свидетели, като липсват мотиви относно кредитирането на първите. Наложеното на подсъдимия И. наказание защитата намира за твърде тежко;
– жалба от защитника на подсъдимия К. С. А. – адв. Т. Ц. с основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и искане за оправдаването му. Защитата на подсъдимия излага доводи за допуснати в хода на досъдебното производство неотстраними съществени процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата и при приобщаването, проверката и оценката им от Софийски апелативен съд, довели до порок във вътрешното убеждение, неправилно приложение на материалния закон и до нарушаване правото на защита на подсъдимия. По-конкретно се сочат нарушения на разпоредбите на чл. 104 и чл. 105 от НПК, на чл. 137, ал. 2 от НПК, на чл. 162, ал. 1 и чл. 163, ал. 2 и ал. 6 от НПК във връзка с определянето за поемни лица на курсанти от полицейската школа, и невъзможността на подсъдимия да присъства на претърсването и изземването. Поради това, защитата намира, че протоколът за претърсване и изземване, извършено на 07.10.2009 г. следва да бъде изключен от доказателствения материал. Показанията на поемните лица също са обект на критика, тъй като според защитата съдържат неотстранени противоречия относно количеството и качеството на намереното наркотично вещество, както и относно това къде точно е намерено и иззето. Акцентира се върху приетата по делото дактилоскопна експертиза съгласно която върху иззетите пликове с марихуана не са открити пръстови отпечатъци от подсъдимия А., както и върху показанията на свидетеля М. (спътник на А. при задържането им на посочената по-горе дата), че А. никога не е имал самостоятелен достъп до автомобила, нито ключове от него, че не само не е поставял инкриминираните пликове с марихуана в него, но и каквито и да е други вещи. Сочи се липса на мотиви във въззивното решение, касателно държането на двата плика марихуана и неправилна квалификация на държането на марихуана, намерена у подсъдимия на стойност 3.42 лева, което деяние според защитата е следвало да бъде квалифицирано по чл. 354а, ал. 5 от НК или да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Поставен е въпрос и за законосъобразността на ВДС-та, получени чрез СРС-та, тъй като от една страна е дадено разрешение за подслушване на А., но е записано, че се извършва подслушване на телефон, използван от подсъдимия Р. И., а от друга страна подслушването на телефона, използван от А. не дава основание да се направи извод, че той участва в организирана престъпна група или че е лице, което държи или разпространява наркотични вещества. Оспорва се и годността на протокола за разпознаване на А. с искане да бъде изключен като доказателствено средство, тъй като свидетелят Б. е разпитван чрез заплахи, физическо насилие.
– жалба от защитата на подсъдимия М. В. Д. – адв. Е. В., в която се сочат всички касационни основания и се прави алтернативни искания – за оправдаване на Д., намаляване на наложеното му наказание или отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Във връзка с релевираните с жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК са развити доводи за: липса на доказаност на обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 7, т. 2 вр. с ал. 2 от НК; липса на отговор с какви действия и при каква форма на вината е извършено деянието от подсъдимия Д.; възприемане на фактическа обстановка, основана на предположения и на оценка на доказателствени средства, подкрепящи само обвинителната теза, като показанията на свидетелите Г., В. и Т.; неразкрита обективна истина по делото и порок във вътрешното убеждение на съда и несправедлив размер на наложеното на Д. наказание.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП не поддържа подадения от Апелативна прокуратура – София протест в неговата цялост. Излага становище за липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да са довели до ограничаване правата на прокуратурата, като намира извършения от въззивния съд доказателствен анализ за обективен, всестранен и пълен, а отговорът във връзка с кредитирането или отхвърлянето на част от доказателствените източници за убедителен. Касационният протест не се поддържа и в частта срещу оправдаването на подсъдимите К. В. Т., Б. Р. С. и П. Й. Й. по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 8, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК поради противоречиви и опровергани чрез свидетелски показания и медицинска документация доказателствени източници, от които не може да се обоснове несъмнен извод за авторството на деянието. Подаденият протест не се поддържа и досежно обвинението по чл. 116 от НК, повдигнато на З. И. и М. Д. поради неустановеност на извършител и липса на доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се направи извод за съпричастност на двамата подсъдими към това престъпление. Сочи се, че свидетелските показания на Т. Г., макар подложени на задълбочен анализ, не са достатъчни да обосноват извод за доказаност на обвинението. Касационният протест не се поддържа и в частта, с която са оправдани И. Б., Г. Й., Г. П., М. Г., Ф. Х., Л., Ю. З., П. Й. и В. К. за повдигнатите обвинения по чл. 321, ал. 3 от НК, а за К. и по ал. 5 от НК по подробно изложени съображения в решението на въззивния съд, които представителят на държавното обвинение споделя.
Протестът на Софийска апелативна прокуратура се поддържа единствено в частта за явната несправедливост на наложените наказания, като представителят на ВКП намира, че производството с оглед на сложността от фактическа и правна страна, броя на подсъдимите, многообразието на повдигнатите обвинения и различните взаимоотношения в организираната престъпна група не е водено в неразумен срок, който да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия З. И.. За такова, според прокуратурата, не следва да бъде смятано по отношение и на подсъдимите И. В., Д. К., С. Д., К. Т. и М. В.. За явно несправедливо се сочи и наложеното на подсъдимия С. Д. наказание под най-ниския предел, а именно в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, при положение, че за него не е настъпила съдебна реабилитация и подсъдимия е с обременено съдебно минало. Надценено, според представителят на прокуратурата, е психическото заболяване на Б. С. за сметка на недостатъчната оценка на обремененото му съдебно минало, довела до налагане на наказание, несъответно на извършеното и на данните за личността му. Несъгласие се изразява и с наложените на В. К. и К. А. наказания, определени при условията на чл. 55 от НК при наличие на опасен рецидив за първия, извършени две престъпления по чл. 321 и чл. 354а от НК от втория, за които отложеното на основание чл. 66 от НК наказание не би постигнало целите на чл. 36 НК. За явно несправедливи се сочат и наложените на Р. И. и М. Д. наказания при извършени две престъпления в изпитателен срок на наказание, наложено за престъпление по чл. 354а от НК за първия и при неотчитането на завишената степен на обществена опасност и високо заеманото място в структурата на организираната престъпна група за втория.
Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на всички касационни жалби, подадени от подсъдимите и техните защитници.
В съдебното заседание адв. М. Т. – защитник на жалбоподателите З. И., И. В., Д. К. и Е. Е. намира подадения протест за неоснователен, поддържа жалбите, по изложените в тях и в допълненията към тях съображения, акцентира върху нарушеното право на защита на подсъдимите пред първоинстанционния съд, необсъждане на доказателствата от въззивния съд и основание за прилагане на чл. 55 от НК по отношение на наказанието на всеки от тях.
Подсъдимият М. Д. лично и чрез защитника си адв.Е. В. моли протеста да бъде оставен без уважение като немотивиран и необоснован, поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения за незаконосъобразност на постановените от долните инстанции съдебни актове и явна несправедливост на наложеното наказание, и моли за уважаването на същата.
Подсъдимият Ю. З. лично и чрез защитника си адв. С. Н.; адв. Б. Б. – защитник на подсъдимия П. Й. и адв. Ю. С. – защитник на подсъдимия И. Б. намират, че подаденият протест не касае оправдателната присъда, потвърдена от въззивната инстанция по отношение на посочените трима подсъдими и молят за оставяне в сила на въззивното решение.
Адв. С. Г. – защитник на подсъдимия Б. В. моли протеста на бъде оставен без уважение като неоснователен, немотивиран и необоснован.
Подсъдимият В. Л. лично и с адв. С. К., последният и за подсъдимия Р. И., молят за оставяне на протеста без уважение. Жалбата на касатора Р. И. се поддържа по изложените в нея съображения.
Подсъдимият Ф. Х. лично и чрез защитниците му адв.В. К. и адв. Р. М. изразява становище за неоснователност на протеста, като моли присъдата да бъде потвърдена.
Становище за недопустимост на протеста изразява лично и чрез защитника си адв. Р. М. подсъдимият М. Г., освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимите Г. П. лично и чрез адв. В. С., и Г. Й. лично и чрез адв. И. П., молят за оставяне в сила на въззивното решение.
Жалбата на касатора М. В. се поддържа от защитниците му адв. И. Н. и адв. Д. П. с доводи за недоказаност на обвинението и искане за оставяне на протеста без уважение.
Адв. Ц. Н. – защитник на подсъдимия Б. С. намира подадения протест за неоснователен, поддържа касационната жалба ведно с допълнението по наведените в тях доводи.
Касаторът К. Т. се представлява от адв. К. К., който моли за оставяне на протеста без уважение, поддържа касационната жалба по изложените съображения за неправилен доказателствен анализ от въззивния съд, довел до нарушение на закона.
Жалбоподателят С. Д. и служебният му защитник адв.И. З.-И. поддържат жалбата с доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с необсъждането на доказателствата от въззивния съд и несправедливост на наложеното наказание, намират касационния протест за неоснователен, поради което молят да бъде оставен без уважение.
Жалбоподателят В. К. поддържа касационната жалба лично и чрез служебния си защитник адв. П. Б. по изложените доводи във връзка с размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Жалбоподателят подсъдим К. А. поддържа жалбата и допълнението към нея лично и с адвокат К. М. с доводи за недоказаност на обвинението.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадения протест и касационни жалби, провери обжалваното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда от 13.02.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 2184/2010 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия З. И. И. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С присъдата З. И. И. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 алт. 7, т. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, търпимо при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан в състава на престъпната група да фигурират В. Г. Л., И. И. Б., Ю. Л. З., Г. Т. Й., Ф. М. Х., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., П. Й. Й. и В. И. К., както и по повдигнатото обвинение, че началото на периода на действие на организираната престъпна група е от неустановена дата през 2003г.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият З. И. И. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест.
Със същата присъда подсъдимият М. В. Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
С присъдата подсъдимият В. Г. Л. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК.
Подсъдимият Ю. Л. З. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК.
Подсъдимият И. Г. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, търпимо при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение, че в състава на престъпната група фигурират В. Г. Л., И. И. Б., Ю. Л. З., Г. Т. Й., Ф. М. Х., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., П. Й. Й. и В. И. К., както и по повдигнатото обвинение, че началото на периода на действие на организираната престъпна група е от неустановена дата през 2003 г.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият И. Г. В. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест.
С първоинстанционната присъда е признат подсъдимият Д. Л. К. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение, че в състава на престъпната група фигурират В. Г. Л., И. И. Б., Ю. Л. З., Г. Т. Й., Ф. М. Х., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., П. Й. Й., Р. Р. И., К. С. А. и В. И. К., както и че периодът на участието му в инкриминираната престъпна група е до 24.09.2009 г., както и по повдигнатото обвинение, че началото на периода на действие на организираната престъпна група е от неустановена дата през 2003 г.
На основание чл. 23-25 от НК на подсъдимия Д. Л. К. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени по същото дело и по н.о.х.д. № 4138/06 г. на Софийски градски съд, по което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, а именно – наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което Д. Л. К. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по н.о.х.д. № 4138/06 г. на СГС.
На основание чл. 25, ал. 3 от НК е приспаднато времето, през което Д. Л. К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода по н.о.х.д. № 4138/06 г. на СГС.
Със същата присъда подсъдимият И. И. Б. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 алт. 7, т.2, вр. ал. 2 от НК.
С присъдата подсъдимият Е. П. Е. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение, че в състава на престъпната група фигурират В. Г. Л., И. И. Б., Ю. Л. З., Г. Т. Й., Ф. М. Х., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., П. Й. Й. и В. И. К., както и по повдигнатото обвинение, че началото на периода на действие на организираната престъпна група е от неустановена дата през 2003 г.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Е. П. Е. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража.
С присъдата от 13.02.2012 г. Софийски градски съд е признал подсъдимият С. Е. Д. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 5, вр. ал.3, пр. 2 и пр. 3 алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, търпимо при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение, че в състава на престъпната група фигурират В. Г. Л., И. И. Б., Ю. Л. З., Г. Т. Й., Ф. М. Х., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., П. Й. Й. и В. И. К..
Подсъдимият К. В. Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение, че в състава на престъпната група фигурират В. Г. Л., И. И. Б., Ю. Л. З. , Г. Т. Й., Ф. М. Х., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., П. Й. Й. и В. И. К., както и по повдигнатото обвинение, че началото на периода на действие на организираната престъпна група е от неустановена дата през 2003 г.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият К. В. Т. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест.
Подсъдимият К. В. Т. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 8 пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Б. Р. С. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение, че в състава на престъпната група фигурират В. Г. Л., И. И. Б., Ю. Л. З., Г. Т. Й., Ф. М. Х., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., П. Й. Й. и В. И. К., както и по повдигнатото обвинение, че началото на периода на действие на организираната престъпна група е от неустановена дата през 2003 г.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Б. Р. С. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и с мярка за неотклонение домашен арест.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на Б. Р. С. по н.о.х.д. № 1264/2004 г. на Районен съд – Велико Търново, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание в затвор.
На основание чл. 40, ал. 4 от НК съдът е определил по отношение на подсъдимия Б. Р. С. да бъ