3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
Гр. София, 18 май 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора А. Гебрев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 367/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подс. Д. К. Я. против решение № 50/22. 02. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 59/2018 год. на Апелативен съд – Пловдив.
В жалбата и допълнението към нея са изложени доводи за явна несправедливост на наказанието. Изразено е несъгласие с оценката на съда, че смекчаващите обстоятелства не са изключителни и многобройни и е направено искане за намаляване на наказанието.
В съдебно заседание подс. Д. Я. изразява съжаление за извършеното.
Служебният му защитник поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира за намаляване на наказанието.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда № 99/24. 11. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № 1687/2017 год., Окръжният съд – Пловдив е признал подс. Д. К. Я. за виновен в това, че на 24. 04. 2017 год. в [населено място] при условията на опасен рецидив отнел от владението на Г. И. Г. чужди движими вещи на обща стойност 69,45 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ и чл. 54 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода.
Подс. Я. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент – дебитна банкова карта с № 67605805110662939, издадена от ЦКБ АД на името на Г. Г., без съгласието на титуляря, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване то свобода.
На основание чл. 23 от НК на подсъдимия е наложено най-тежкото измежду така определените наказания – седем години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим на изтърпяването му.
Съдът е зачел времето, през което спрямо Д. Я. е изпълнявана мярка за неотклонение задържане под стража, възложил му е направените по делото разноски и се е произнесъл и по веществените доказателства.
Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 50/22. 02. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 59/2018 год. на Апелативен съд – Пловдив, е изменена, като е намалено наказанието, наложено за престъплението по чл. 199 от НК от седем на пет години лишаване от свобода, както и общото наказание, определено по реда на чл. 23 от НК – също от седем на пет години лишаване от свобода.
Касационната жалба е неоснователна.
При индивидуализация на наказанията за всяко от двете престъпления въззивната инстанция е съобразила всички обстоятелства от значение за вида и размера им без да надценява тежестта и значението на някои от тях за сметка на останалите. Особено внимание е отделено на средата, в която подсъдимият е израснал и се е формирал като личност, както и на психичните му особености и наличието на лека умствена изостаналост. Те безспорно са смекчаващи обстоятелства със съществена важност при определяне на санкцията и това е намерило отражение в проверявания съдебен акт посредством намаляване на наказанието за по-тежкото престъпление – това по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК до законовия минимум. В същото време тези обстоятелства не притежават изискуемата от чл. 55 от НК изключителност и необичайност, която да откроява съществено настоящия казус от подобните на него. Аналогичен извод следва да бъде направен и по отношение на останалите смекчаващи обстоятелства: минималния размер на причинените вреди, възстановяването им (като отново следва да се припомни, че това е станало благодарение бързите действия на органите на реда по задържане на подсъдимия), направените самопризнания и проявената критичност към извършеното. Всички тези обстоятелства не могат да бъдат преценени и като многобройни, особено като се имат предвид и отегчаващите такива. Лошите характеристични данни на подсъдимия, извършването на престъпленията само два месеца след изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода, проявената агресия към възрастен, трудно подвижен човек, чиито възможности за съпротива са били значително ограничени, придобиването на платежния инструмент – предмет на престъплението по чл. 249 от НК посредством друго престъпление (това по чл. 199 от НК) характеризират Д. Я. като личност с немалка обществена опасност и не позволяват да се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление, се явява несъразмерно тежко. Напротив, за постигане на целите по чл. 36 от НК и особено на индивидуалната превенция е наложително подсъдимият да бъде изолиран от обществото за определения от апелативния съд по-продължителен период от време. Намаляването на санкцията за престъплението по чл. 199 от НК, както и на определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание в настоящия случай би било проява на неоправдано с юридически или социални аргументи снизхождение към подсъдимия. То не би довело до поправянето и превъзпитанието му, а ще създаде чувство за безнаказаност у него и у останалите членове на обществото.
Предвид тези съображения касационната инстанция не намери основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50/22. 02. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 59/2018 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.