О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр. София, 04.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 482 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молбата на М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. – тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. С., с искане за присъждане на сторените за касационното производство разноски, които съдът е пропуснал да присъди с определението си по реда на чл. 288 ГПК.
Ответникът по молбата [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ж. А., в отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК сочи, че правилно съдът не е присъдил разноски, тъй като за направените такива молителите не са представили списък с разноските, поради което не могат да искат изменение на съдебния акт в частта за разноските; определението, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване, поради което искането се явява недопустимо.
Молбата за допълване на съдебния акт в частта му за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК и е процесуално допустима.
В разглеждания случай с отговора на касационната жалба молителите са поискали и присъждане на направените за касационната инстанция разноски, като са представили договор за правна защита и съдействие, според който са заплатили 650 лева за отговор и защита по касационната жалба.
К. съд в настоящия си състав приема искането за основателно.
С определение № 78 от 24 януари 2012 г. по настоящото гражданско делото съдът не допусна касационното обжалване на решение № 149 от 10 ноември 2010 г. (в обжалваната му част) и решение № 186 от 20 декември 2010 г., постановени по в.гр.д. № 27 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2009 г. По стореното искане от ответната страна по иска – молителите Д. и Д., съдът е пропуснал да се произнесе. Тъй като се иска допълване на решението в частта му за разноските, следва да се приеме, че искането подлежи на разглеждане, след като е сторено в съответния срок и е наличен пропуск на съда, а не се претендира изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Предвид представения договор за правна защита и съдействие, на молителите е дължима заплатената от тях сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА М. Г. Х., в качеството й на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], със съдебен адрес за призоваване в [населено място], [улица], ет. , кантора № – адв. Ж. А., да заплати на М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. – тримата от [населено място], сумата от 650,00 (шестстотин и петдесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: