2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 19.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 939 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Постъпила е молба от Ц. С. Г., с адрес в [населено място], [община], представлявана от адв. В. П., с искане да бъде допълнено определение № 861 от 7 август 2017 г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските.
В молбата се сочи, че с определението си касационният съд не се е произнесъл по предявените и направени в хода на делото разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че съгласно договор от 24 февруари 2017 г., представен по делото, уговореното между страната и нейния довереник възнаграждение е в размер на 1500 лева за процесуално представителство пред Върховния касационен. Претендират се и 800 лева заплатени за производството пред окръжния съд в [населено място].
В писмен отговор ответникът по молбата – [населено място], представлявано от кмета Р. А., чрез адв. Е. П., заявява становище за неоснователност на искането, а евентуално и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като се иска присъждането му в минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възразява се и срещу искането на молителя за присъждането на сумата от 800 лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред окръжния съд в [населено място].
С определение № 861 от 7 август 2017 г. съдът в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на решение № 442 от 7 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 790 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г. В определението липсва произнасяне по искането на Ц. Г. за присъждане на разноски за правна защита, изразяваща се в изготвен отговор на подадената касационна жалба. Към отговора на касационната жалба е представено пълномощно за процесуално представителство и договор за правна помощ, в който е отразено заплащането на сумата от 1500 лева – платени в брой в деня на подписване на договора.
Молбата е частично основателна.
Установява се, че в постановеното от настоящия състав съдебно определение не се съдържа произнасяне по претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски съгласно чл. 78 ГПК. Същевременно, ответникът в касационното производство има право на сторените по делото разноски, доколкото с недопускането на касационно обжалване по същество на въззивното решение, съдът е постановил благоприятен за него резултат. В отговора на касационната жалба се съдържа изявление за присъждането на разноските, а към него са е приложен и договор за правна помощ, който има характера на разписка относно извършено плащане в размер на 1500 лева.
Направеното възражение за прекомерност следва да се уважи. В конкретния случай предмет на разглеждане са били обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при искове за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа се дължи възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната към момента на сключването на договора за правна помощ, а при трудови дела с определен интерес – според интереса съгласно размерите по чл. 7, ал. 2, т. 1–7 от Наредбата. Предвид изложеното и с оглед приложението на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, претендираното от молителя възнаграждение следва да бъде редуцирано до минимума от 500 лева за процесуално представителство по исковете за отмяна на незаконното уволнение и възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, и още 500 лева по иска за парично обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, или общо сумата от 1000 лева.
Искането за допълване на определението на касационния състав с произнасяне по отношение на дължимите във въззивното производство разноски не следва да бъде разглеждано от касационния съд, доколкото дължимото по подобно искане произнасяне следва да се направи от съда, постановил съдебния акт, чието допълване се иска. На този съд искането следва да бъде изпратено, за преценка на неговата допустимост и основателност.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Кметство [населено място] да заплати на Ц. С. Г., с адрес в [населено място], общ. С., [улица], сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ИЗПРАЩА делото на окръжния съд в [населено място] за произнасяне по искането на Ц. С. Г. за допълване на решение № 442 от 7 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 790 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г. в частта му за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: