О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 20.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Стоилова ч.гр.д. № 1949 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба вх. № 5112/11.ІV.2019 г. на адвокат В.С. като процесуален представител на Община Казанлък срещу въззивното определение от 20.ІІІ.2019г. по ч.гр.д. № 1096/2019г. на Окръжен съд Стара Загора /СтЗОС/ в потвърдителната му част.
Ответникът по частната касационна жалба С. Р. М. от [населено място] в отговора си по реда на чл.276 ГПК е заел становище за нейната неоснователност.
ВКС намира, че частната касационна жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
С обжалваното определение СтЗОС е потвърдил определението на Казанлъшкия РС № 193 от 29.І.2019г. по гр.д. № 2222/2018г., с което С. Р.М. е осъден да заплати на Община Казанлък 300лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Първоначално производството по делото е образувано по предявения от С. М. срещу Община Казанлък иск за присъждане на 30000лв. частично от 200000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3199.82лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие трудова злополука. След подаването на отговор на исковата молба, в който ответната община чрез адвокат Г.С. е заявила възражение за недопустимост на исковете, тъй като не е работодател на ищеца, както и възражения по обстоятелствата, на които те се основават, и след посочване на надлежния ответник ищецът е оттеглил исковете срещу общината, като с определение от 04.ХІІ.2018г. производството по отношение на нея е прекратено. Представени са по делото два договора за правна защита и съдействие и две пълномощни за процесуално представителство за всеки от двата предявени иска със заплатени по тях съответно 1430лв. и 453.98лв. адвокатски възнаграждения.
Въззивният съд е приел, че действията на пълномощника на общината се изразяват в подаване на отговор на исковата молба без осъществяване на процесуално представителство, при което съгласно чл.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се възнаграждение е в размер на ѕ от това по чл.7, но не по-малко от 300лв. Предвид т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК съдът не е обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредбата ограничение и може да намали възнаграждението до предвидения размер. С оглед и извършената от пълномощника работа по делото, възнаграждението следва да е в присъдения размер 300лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за липса на мотиви относно съотношението между цената на ползваната адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото и по въпроса за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно броя на предявените искове. Сочи се и очевидна неправилност на определението с твърдения за необоснованост относно намаляването на адвокатското възнаграждение, въпреки че то е определено в минималния предвиден в Наредба № 1/2004г. размер, за непроизнасяне по искането за разноски и по втория иск за имуществени вреди и за неприлагане на императивна правна норма – чл.36 ЗАдв. и чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004г.
ВКС намира, че поставените въпроси са относими към решаващите изводи на въззивния съд в атакуваното определение и е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първия поставен от касатора въпрос настоящият състав споделя разрешението на ВКС І ГО, дадено с определение по гр.д. № 5341/2016г., според което съдът дължи излагането на съображения за действителната фактическа и правна сложност на делото, в какъвто смисъл са и мотивите по т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК. Съдът споделя и разрешението, дадено в определение по гр.д. № 3870/2018г. на ВКС ІV ГО – че се дължи адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове.
Частната касационна жалба е частично основателна.
Присъденият с атакуваното определение размер адвокатско възнаграждение е в противоречие с разпоредбите на чл.36 ал.2 ЗАдв., чл.2 ал.5, чл.7 ал.2 т.2, т.4 и чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004г. за манималните размери на адвокатските възнаграждения, и чл.78 ал.5 ГПК и с практиката на ВКС. Не е съобразено, че по делото са предявени два иска – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3199.82лв., при което възнаграждения се дължат за всеки един, че договорените и платени от частния касатор адвокатски възнаграждения за тях /1430лв. и 453.98лв./ са в рамките на предвидените в Наредбата /чл.7 ал.2 т.2 и т.4/ минимални размери, че присъждането на по-нисък размер по чл.78 ал.5 ГПК е предпоставено от прекомерност на възнаграждението съобразно фактическата и правната сложност на делото, но той не може да бъде по-малък от определения с Наредбата, както и че предвиденото с чл.9 ал.1 от Наредбата възнаграждение /за изготвяне на писмен отговор на исковата молба без процесуално представителство/ е в размер на ѕ от размерите по чл.7 и чл.8 от Наредбата, като минималния размер 300лв. касае случаите, в които размерът, определен при условията на чл.9 ал.1, е по-нисък от 300лв. Не е съобразено и че разпоредбата на пар.2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004г. е прогласена за нищожна с решение на ВАС, влязло в сила на 05.ІІ.2016г. При тези обстоятелства и тъй като в случая осъществената адвокатска защита се изразява само в изготвяне на писмен отговор на исковата молба без процесуално представителство, на касатора се дължат общо 1413лв. разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение по двата предявени иска /3/4 от общо 1884лв./.
Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че с решение на ВАС по адм.д. № 3002/2015г. разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. е отменена – отмяната касае само изменението на разпоредбата с ДВ бр.28/2014г., но не и изменението, публикувано в ДВ бр.84/2016г.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено в частта за разликата над 300лв. до 1413лв. и вместо него бъде постановено друго, с което в тежест на С. Р.М. се присъдят още 1113лв. разноски в полза на касатора. Частната касационна жалба срещу останалата обжалвана част на определението следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и 161.25лв. разноски за въззивното и касационното производства.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав, № 210 от 20.ІІІ.2019г. по ч.гр.д. № 1096/2019г. в потвърдителната му част за разликата над 300лв. до 1413лв. и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Р. М. от [населено място], [улица] ап.86, да заплати на ОБЩИНА КАЗАНЛЪК още 1113лв. разноски за адвокатско възнаграждение, както и 161.25лв. разноски за въззивното и касационното производства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на Община Казанлък срещу останалата обжалвана част на определението на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав, № 210 от 20.ІІІ.2019г. по ч.гр.д. № 1096/2019г. в потвърдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: