2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. София, 20.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 651 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. П. П. от[населено място], против разпореждане без номер от 5 март 2010 г., постановено по гр.д. № 3828 по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което касационната жалба на П. против решение без номер от 30 ноември 2009 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, е върната.
В жалбата се сочи, че атакуваното разпореждане е неправилно, защото въззивният състав не е отчел изнесените в касационната жалба обстоятелства и неправомерно я е върнал.
Ответниците К. Д. П. и Е. Л. К. – двамата от[населено място], не дават отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че касаторката не изпълнила в срок указанията да посочи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Атакуваното разпореждане е неправилно.
След постъпването на касационната жалба срещу решението, въззивният съд е извършил проверката по чл. 285 ГПК за спазването на изискванията на чл. 284 ГПК, констатирал е нередовности и с разпореждане без номер от 22 януари 2010 г. е указал на касаторката да внесе дължимата държавна такса и да представи писмена молба с изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационната жалба до касационен контрол. Съобщението е получено от процесуалния представител на жалбоподателката на 1 февруари 2010 г. На 5 февруари жалбоподателката чрез процесуалния й представител подала молба за удължаване на срока за представяне на изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поради заболяване на процесуалния представител, както и искане частната жалбоподателка да бъде освободена от заплащане на такса поради изключително тежкото си материално състояние. Произнасяне по второто искане не е правено от страна на съда. След тази молба изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е представено. Едва на 22 юни 2010 г. (след подаването на разглежданата частна жалба) касаторката заявява, че изтъкнатите в жалбата обстоятелства и приложените в делото писмени и устни доказателства сочат, че е приложимо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези данни следва да се приеме, че съдът е изпълнил изискването на закона да укаже на страната да отстрани допуснатите от нея нередовности в касационната жалба спрямо изискванията на чл. 284 ГПК. След като касаторката дори и след изрично указание да представи отделно изложение на основанията за допускане на касационното разглеждане поддържа, че в касационната й жалба се съдържа всичко необходимо по смисъла на закона, то пред съда няма пречка да приеме, че жалбата в този й вид може да бъде администрирана. Обемът и видът на мотивировката на основанията за допускане зависи изцяло от преценката на касатора, като при недостатъчна обосновка или липса на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, разрешението на който е даден от въззивния съд и то е обусловило изхода на спора, върху касатора ще тежи заплахата жалбата му да не бъде допусната до касационен контрол. Преценката по основанията за допускане до касационен контрол принадлежи на ВКС.
При прегледа на документите, приложени към частната и към касационната жалба, съставът на ВКС не откри банково бордеро за внесена държавна такса за касационното обжалване от 30 лева. Липсва и произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, сторено в молбата от 5 февруари 2010 г. Ето защо е необходимо съдът да прецени изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на касаторката от държавна такса, след което, ако такива са налице – да администрира жалбата, а ако не – да й укаже да внесе съответната държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане без номер от 5 март 2010 г., постановено по гр.д. № 3828 по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за произнасяне по искането на К. П. за освобождаването й от внасяне на държавна такса за производството по чл. 288 ГПК и за последващи съдопроизводствени действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: