О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр.С., 26.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 218/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. А. И. срещу определение на В. окръжен съд от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 118/ 2011 г., с което е производството по делото е спряно до приключване на производството по ДП 1596/ 2010 г. на В. окръжна прокуратура.
Жалбоподателката поддържа, че не е имало основание за спиране на гражданското производство, тъй като наказателното не е обуславящо по отношение на релевантните за гражданскоправния спор факти и тъй като срещу нея няма повдигнато обвинение. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Жалбоподателката е приложила и изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, което обаче съдът не обсъжда, тъй като производството не е касационно. Преграждащите определения, които са постановени за първи път от въззивния съд, подлежат на обжалване пред ВКС на общо основание, съгласно чл.274 ал.2 от ГПК, а не по касационен ред по чл.274 ал.3 от ГПК.
Ответната по частната жалба страна – [община] – счита, че са налице основания за спиране на производството и моли определението, с което това е сторено, да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна.
Гражданско дело № 118/ 2011 г. е образувано пред В. окръжен съд по въззивна жалба на [община] и на Е. А. И. срещу решение на В. районен съд по гр.д.№ 4005/ 2010 г. С това решение са уважени предявените от Е. И. против общината искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед на кмета на[населено място] от 26.07.2010 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист”, а частично е уважен и частично е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Уволнението, отменено с първоинстанционното решение, е извършено по чл.330 ал.2 т.6 от КТ – дисциплинарно, поради поискване и получаване на парична сума от 500 лв и издаване на приходна квитанция за тази сума; проявено пристрастие и предубеждение при изпълнение на служебни задължения; получена облага от лицата В. И. и И. И.; използване служебното положение за лични интереси.
Пред въззивния съд [община] е поискала спиране на производството по съображения, че прокуратурата извършва проверка срещу ищцата за престъпления по служба, които са в пряка зависимост с извършените дисциплинарни нарушения. Съдът е изискал справка от окръжната прокуратура и е получил сведения, че по преписка № 1596/ 2010 г. е образувано досъдебно производство за използване на служебно положение с цел набавяне на имотна облага. Производството е срещу длъжностно лице от дирекция Т. при [община], но няма данни да е повдигнато обвинение срещу конкретен правен субект. При тези данни съдът е приел, че престъпните обстоятелства, за които се води наказателно производство, са от значение за правния спор и е спрял производството по делото.
Определението е неправилно.
Хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК предполага изходът на гражданския спор да зависи от установяването на престъпни обстоятелства с присъда. От спирането има смисъл тогава, когато присъдата ще е задължителна за гражданския съд по чл.300 от ГПК. Поради това за се направи преценка за преюдициалност, престъпните обстоятелства трябва да са и елемент от състава на дисциплинарното нарушение, за което ищцата е уволнена. Такива данни по делото няма. Ищцата е уволнена заради това, че на 25.06.2010 г. и поискала и получила парична сума за действие, което не е в правомощията й, че е проявила пристрастие и предубеждение и че е използвала служебното положение за лични интереси. За да са налице основанията по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, трябва производството, което е започнато в окръжната прокуратура, да е именно за тези деяния и срещу ищцата да е повдигнато обвинение за тях. От писмото на прокуратурата не е ясно за какви точно деяния се води проверка – т.е. липсват данни за идентичност на действията, за които ищцата е уволнена и тези, които се проверяват. Освен това ищцата не е обвиняема по преписката. Съдът не може да спре делото за да изчака дали евентуално прокуратурата няма да повдигне обвинение, след като до момента такова не е формулирано.
Поради това настоящият съдебен състав на ВКС приема, че не е имало основание за спиране на производството по делото, а определението, с което такова спиране е постановено, следва да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на В. окръжен съд от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 118/ 2011 г., с което е производството по делото е спряно.
Връща делото на В. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: