2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 331/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 445
гр. София, 28.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 331 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
М. Д. И. обжалва определение от 31.05.2011 г. по гр. д. № 495/11 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по жалбата Х. С. Х. оспорва същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че М. И. е предявила срещу Х. Х. иск по чл. 108 ЗС за ? ид. ч. от недвижим имот, обективно съединен иск по чл. 59 ЗЗД. В исковата молба посочва че е съсобственик на имота, тъй като го е придобила по време на брака си с Д. К.. Твърди, че ответникът придобил нейната идеална част от лица, които не са притежавали право на собственост. С решение № 632 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 2877/10 г. Районен съд [населено място] е осъдил Х. Х. да предаде на М. И. собствеността на ? ид. ч. от имота, като е отхвърлил иска по чл. 59 ЗЗД. Решението е обжалвано от ищцата в частта, в която искът е отхвърлен и от ответника в частта, в която искът е уважен. С обжалваното определение въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до влизане в сила на решение от 16.04.2010 г. по гр. д. № 1922/09 г. на Районен съд [населено място], потвърдено с решение № 543 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 712/10 г. на Окръжен съд [населено място], с което предявения от М. И. срещу Х. Х. и [фирма] [населено място] иск по чл. 33 ал. 2 ЗС за изкупуване на другата ? ид. ч. от процесния апартамент е отхвърлен. В. решение е обжалвано от М. И. и спорът е висящ пред ВКС.
Определението е незаконосъобразно. Искът по чл. 33 ал. 2 ЗС за изкупуване съсобствена идеална част не е преюдициален по отношение на спора за собственост на другата частта от имота, на която ищцата претендира че е собственик на свое лично основание. Постановяването на решение по иска за изкупуване на другата идеална част няма да има значение за правилното решаване на спора за собственост за процесната идеална част. Напротив, искът по чл. 108 ЗС е преюдициален по отношение на иска по чл. 33 ал. 2 ЗС, тъй като само съсобственик може да претендира за изкупуване на съсобствена идеална част.
Предвид на изложеното жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а определението – отменено.
К. претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 115 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 31.05.2011 г. по гр. д. № 495/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ВРЪЩА делото на Окръжен съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА Х. С. Х. да заплати на М. Д. И. 115 лв. разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: