ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 596
София, 17. октомври 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 554 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Великотърновския апелативен съд от 03.08.2011 г. по ч.гр.д. № 357/2011, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение, с което е допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението.
Недоволен от определението е жалбоподателят Т. В. О., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че той, като взискател по изпълнителното дело, чието спиране е постановено, е процесуално легитимиран да обжалва определението за допускане на обезпечението.
Ответникът по жалбата Х. И. М. я оспорва, като счита, че обжалваното определение е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и туря край на обезпечителното производството, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Частната жалба е подаден в срок, редовна е и е допустима.
Въззивният съд е приел, че страни в производството по допускане на обезпечението на предявен иск са ищецът и ответникът по делото. Искът е предявен от трето лице срещу длъжника, поради което само последният може да обжалва обезпечението. Допуснатата обезпечителна мярка е спиране на изпълнението по изпълнително дело срещу длъжника, поради което взискателят по изпълнението не е процесуално легитимиран до обжалва акта, с който е допуснато обезпечението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че ответникът по предявения иск е ответник и в производството по обезпечаването на този иск, тъй като допуснатата обезпечителна мярка ограничава неговата правна сфера. Когато съвпадат страните по предявения иск и страните по изпълнението, длъжникът, който е ищец по предявения иск, иска обезпечителната мярка “спиране на изпълнението”, която ограничава правната сфера на ответника, който е взискател по изпълнението. Затова съгласно чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК “спиране на изпълнението” се допуска само срещу представяне на обезпечение в полза на взискателя по изпълнението. В този случай процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение е ответникът по иска, защото той е взискател по изпълнението.
Когато съвпадат страните в трите процеса (исковия, обезпечителния и изпълнителния), ищецът по иска е молител по обезпечението и длъжник по изпълнението, а ответникът по иска е ответник по обезпечението и взискател по изпълнението.
В процесния случай страните по предявения иск и страните по изпълнителното дело не съвпадат. Трето лице предявява иск срещу длъжника и то иска спиране на изпълнението между взискателя и длъжника, който е ответник по предявения иск. В този случай допуснатата обезпечителна мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска – длъжник по изпълнението, а правната сфера на визскателя, който може да не е страна по предявения иск. Затова в съгласно чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК “спиране на изпълнението” се допуска само срещу представяне на обезпечение в полза на взискателя по изпълнението, който може да не е страна по предявения иск. В този случай процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение не е ответникът по иска – длъжник по изпълнението, чиято правна сфера не се засяга от спирането, а взискателят по изпълнителното дело, който може да не е страна по предявения иск, но е страна в обезпечителното производство, тъй като неговата правна сфера е засегната от обезпечителната мярка.
Когато не съвпадат страните в трите процеса (исковия, обезпечителния и изпълнителния), ищецът по иска е молител по обезпечението и не е страна по изпълнението, ответникът по иска не е страна по обезпечението и е длъжник по изпълнението. Взискателят по изпълнението е ответник по обезпечението и може да не е страна по предявения иск.
Когато допуснатата от съда обезпечителна мярка е “спиране на изпълнението”, ответник по обезпечението е само взискателят по изпълнението и в негова полза трябва да е предоставено обезпечение съгласно чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК, независимо от това дали се касае за обезпечение на бъдещ, или на вече предявен иск.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за разглеждане по същество и произнасяне по частната жалба на Т. В. О..
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Великотърновския апелативен съд от 03.08.2011 г. по ч.гр.д. № 357/2011.
ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за разглеждане по същество и произнасяне по частната жалба на Т. В. О..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.