ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 252
София, 28. март 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 186 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 и чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение от 14.10.2011 г. по ч.гр.д. № 449/2011, с което е оставено в сила определението на Софийския градски съд от 07.01.2011 г. по ч.гр.д. № 10609/2010, с което е отхвърлена молба за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение по чл. 423, ал. 2 ГПК и е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определението на Софийския градски съд от 21.03.2011 г. по ч.гр.д. № 10609/2010, с което е отхвърлена молба за приемане на възражение срещу заповед за изпълнение пред въззивния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Недоволна от определението е жалбоподателката М. Б. М., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че са налице както основанията за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение по чл. 423, ал. 2 ГПК, така и за приемане на възражението срещу заповед за изпълнение от въззивния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че в частта по молбата за спиране определението на Върховния касационен съд е въззивно, намира, че то е окончателно и не подлежи на обжалване.
На касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища. Други определения не подлежат на касационно обжалване. Само първоинстанционните определения на Върховния касационен съд подлежат на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд.
В частта по молбата за приемане на възражение пред въззивния съд определението на Върховния касационен съд е първоинстанционно и прегражда развитието на делото, поради което подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. В тази част частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че определенията по молба за приемане на възражение пред въззивния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване, тъй като производството е извънинстанционно. Актовете, постановени в извънинстанционни производства не подлежат на обжалване, а не е уредена изрично такава възможност. Окръжният съд не се е произнесъл по въззивна жалба срещу акт на първоинсатнционния съд, поради което актът на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване и на общо основание.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че при действието на стария ГПК съдебните актове, постановени в извънинстанционно производство по отмяна не подлежаха на обжалване, но причината за това не е била правното им естество, а обстоятелството че всички извънинстанционни производства бяха възложени на висшата съдебна инстанция. Тогава необжалваемостта на тези актове се извеждаше от липсата на по-горен съд, но тези актове подлежаха на извънистанционен контрол – преглед по реда на надзора и отмяна пред петчленен състав, пред ОСГК и пред Пленума на ВС.
Производството по молба за приемане на възражение пред въззивния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК стои най-близо до производството по отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, което е възложено на Върховния касационен съд и затова решението по молба за отмяна не подлежи на обжалване. Това производство е идентично с производството по възстановяване в предишното положение (или на срок), което е известно в доктрината, а в съдебната практика е познато от чл. 19, § 4 Регламент (ЕО) № 1393/2007 относно връчването на документи. В това производство обжалването е изключено само ако срокът и възстановен.
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Независимо от това дали ще квалифицираме производството по чл. 423, ал. 1 ГПК като производство по отмяна, или като производство по възстановяване на срок (предишно положение), то е друго производство по смисъла на чл. 274 ГПК. Без значение е също дали определението на окръжния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК е въззивно по естеството си, или е постановено от “въззивен съд” по изричната разпоредба на закона.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК от касационно обжалване са изключени определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване (с оглед паричната оценка на предмета на делото), но в случая иска за главницата не е под 5.000 лева, а искът за лихви е обусловен от първия.
Като не е съобразил изложеното съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на частната касационна жалба по реда на чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Б. М. срещу определението на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение от 14.10.2011 г. по ч.гр.д. № 449/2011 в частта, в която е оставено в сила определението на Софийския градски съд от 07.01.2011 г. по ч.гр.д. № 10609/2010, с което е отхвърлена молба за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение по чл. 423, ал. 2 ГПК
ОТМЕНЯ определението на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение от 14.10.2011 г. по ч.гр.д. № 449/2011 в частта, в която е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на Софийския градски съд от 21.03.2011 г. по ч.гр.д. № 10609/2010, с което е отхвърлена молба за приемане на възражение срещу заповед за изпълнение пред въззивния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото за разглеждане на частната касационна жалба по реда на чл. 288 ГПК.
Определението в частта, в която частната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката М. Б. М.. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.