3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 12.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 886/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. П. Ж. от [населено място] против определение на Силистренския окръжен съд № 432/06.07.2011 год., по в.ч.гр.д.№ 170/2011 год., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 1486/27.04.2011 год., по ч.гр. д.№ 1322/2010 год. на Силистренския районен съд и е прекратено производството по образуваното въз основа на същата в.ч.гр.д. № 170/ 2011 год..
С частната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се излагат и съображения за извършено от съдебния състав престъпление при постановяването му – набеждаване на частния жалбоподател и клевета срещу същия, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу прекратителен съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да постанови обжалваното определение съставът на Силистренския окръжен съд е приел, че обжалваното определение на СРС за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] срещу настоящия частен жалбоподател, като длъжник, за сумите: 140.63 лв., регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „каско” на собственика на л.а. „Фолксваген”, модел „К.” с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, считано от 23.06.2010 год. до окончателното и изплащане, 5.53 лв., обезщетение за забава за периода 0.02.2010 год.-20.06.2010 год. и 145 лв., направени деловодни разноски за заповедното производство, е постановено въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и приключило, с влязло в сила решение на СРС № 150/ 23.03.2011 год., по гр.д.№ 1566/2010 год., производство по предявен установителен иск, основан на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, поради което процесуалният път за защита на страната е изчерпан.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Правото на жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист произтича от общата разпоредба на чл.407 ГПК, с която законодателят е въвел процесуалното право на жалба срещу всички актове, с които е разпоредено издаване на изпълнителен лист, въз основа на посочените в чл.404, т.1-т.3 ГПК изпълнителни основания.
Следователно, доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение попада в кръга на изрично посочените в чл.404, т.1 ГПК изпълнителни основания, въз основа на които може да бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл.405 ГПК, във вр. с чл.406 ГПК, то въведеното с чл.407 ГПК право на жалба е относимо и към разпореждането за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.416 ГПК.
Следователно при възникналото в полза на настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на частна жалба, същото е надлежно упражнено от неговия носител в срока по чл.407, ал.1 ГПК срещу разпореждането на СРС за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение, признато за съществуващо с влязло в сила съдебно решение по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК до размера на посочените суми, поради което въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по същество на въведените оплаквания. Що се касае до тяхното съдържание, предвид твърдението за отсъствие на установените от закона предпоставки за издаване на изпълнителен лист и наличие на извършено спрямо длъжника, настоящ частен жалбоподател, престъпление, то тези доводи са от значение за основателността на подадената частна жалба, но не и за нейната допустимост, обстоятелство, което СОС не е съобразил.
В зависимост от резултата от предприетото обжалване на постановеното от СРС разпореждане за издаване на изпълнителен лист следва да бъде разрешен от СОС и въпроса за отговорността за деловодните разноски.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК,във вр. с чл.274, ал.2, пр.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното от Силистренския окръжен съд определение № 432/06.07.2011 год., по в.ч.гр.д.№ 170/2011 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на Силистренския окръжен съд за разглеждане по същество подадената от И. П. Ж. частна жалба с вх.№ 4311/ 17.05.2011 год. срещу разпореждане на Силистренския районен съд, материализирано в определение № 1486/27.04.2011 год., по ч.гр.д.№ 1322/2010 год. в частта му за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма], със седалище гр.София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: