2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 192/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
гр. София, 09.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 192 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Б. Х. Е. и Р. Х. Ю. срещу определение от 03.04.2012 г. по гр. д. № 33/12 г. на Окръжен съд [населено място], с което съдът е отказал да одобри постигнатата между страните спогодба. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни в процеса и е допустима.
Видно е от данните по делото, че Б. Х. Е. е предявил срещу Р. Х. Ю. установителен иск за собственост за имот № 000062 по картата на възстановената собственост в землището на [населено място] с площ 49.998 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ в м. „Б.” за който твърди, че е придобил по давност. С решение № 202 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 579/11 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил иска. Решението е обжалвано от Б. Е.. Пред въззивния съд страните са представили съдебна спогодба. С нея са признали, че са съсобственици въз основа на давностно владение на процесния имот с равни квоти на съсобственост, като със спогодбата са уредили и други свои взаимоотношения във връзка с имота. С обжалваното определение, постановено в съдебно заседание, съдът е отказал да одобри представения проект за спогодба като изложил съображения, че тя трябва да съответства на предмета на спора и не е допустимо тогава, когато е предявен установителен иск за собственост, страните със спогодба да определят идеалните си части на собственост върху имота.
Обжалваното определение е незаконосъобразно. По своята същност съдебната спогодба представлява двустранен възмезден договор с който страните уреждат изцяло или отчасти правния спор между тях. Както е прието и в правната теория, касае се за охранителен акт с който освен спорното право, страните могат да уредят и други правоотношения между тях, като съдът не може да откаже да одобри спогодбата по причина че не отговаря на действителното правно положение. С представения на съда договор страните са уредили спора помежду си. С нея фактически ответницата е признала частично предявения иск за собственост, а ищецът се е отказал също частично от спорното право, с което се слага край на правния спор. Затова няма пречки спогодбата да бъде одобрена от съда. Поради факта, че се касае за договор който следва да бъде сключен лично пред съда в открито съдебно заседание и да бъде удостоверен в съдебния протокол, в настоящото производство съдът не може да реши въпроса така, както изисква разпоредбата на чл. 278 ал. 2 ГПК. Затова обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на производството съгласно чл. 234 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 03.04.2012 г. по гр. д. № 33/12 г. на Окръжен съд [населено място], с което съдът е отказал да одобри постигнатата между страните спогодба.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд [населено място] за извършване на съдопроизводствените действия по чл. 234 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: