3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№565
С.,22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. С.
ч.т.дело № 877/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 139 от 30.09.2011 г. по в.ч.т.д.№ 243/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба, подадена срещу определение № 372 от 20.06.2011 г. по ч.т.д.№ 129/2011 г. на Плевенския окръжен съд, постановено на основание чл.390 ГПК.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение, обосновани с неправилното според частния жалбоподател становище на съда за отпадане на правния му интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна.
С определение № 372 от 20.06.2011 г. по ч.т.д.№ 129/2011 г. на Плевенския окръжен съд е допуснато обезпечение по реда на чл.390 ГПК на бъдещия иск на [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД чрез налагане на запор до размера на вземанията на молителя върху банковите сметки на ответника в двадесет и осем банки и запор върху селскостопанската му продукция, реколта 2011 г. при внасяне на парична гаранция в размер на 30 000 лв.
Определението на Плевенския окръжен съд е обжалвано в срок от [фирма] и настоящият жалбоподател с частна жалба, входирана в деловодството му на 15.07.2011 г. По депозирана от него молба на 21.07.2011 г., с определение № 457, постановено в същия ден, окръжният съд заменил на основание чл.398 ГПК наложените от него обезпечителни мерки със залог в пари съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД в размер на 292 000 лв., вносими от [фирма], допълнено с определение № 460 от 22.07.2011 г., с което са отменени първоначално наложените обезпечителни мерки.
Със сега обжалваното определение въззивният съд, на който частната жалба на [фирма] с вх.№ 6907/15.07.2011 г. е изпратена по компетентност на 30.08.2011 г., е приел, че поисканата по реда на чл.398 ГПК замяна на първоначално наложените обезпечителни мерки налага извод за отпадане на правният интерес на жалбоподателя от обжалване на постановеното от Плевенския окръжен съд определение № 372 от 20.06.2011 г. по ч.т.д.№ 129/2011 г. Изложени са съображения, че замяната на наложените с него обезпечителните мерки заличават правните последици на старите мерки и създава правни последици на новата обезпечителна мярка, а като необжалвано, определението по чл.398 ГПК е влязло в сила. Изтъкнато е освен това, че с допуснатата замяна било преодоляно евентуалното несъответствие между обезпечителната мярка и обезпечителната нужда, а контролът на въззивния съд върху определението, с което обезпечението е допуснато, е станал безпредметен.
Така направения от въззивния съд е незаконосъобразен. Подадената от частния жалбоподател частна жалба е породила деловутивен ефект и по образуваното по нея въззивно производство съдът на общо основание дължи произнасяне по наведените с нея доводи за постановяване на определението по чл.390 ГПК при отсъствието на материалноправните предпоставки за обезпечаване на бъдещия иск на [фирма]. Предприетите от него процесуални действия за замяна на наложените обезпечителни мерки чрез предоставяне на залог в пари по реда на чл.180 и 181 ЗЗД не обосновават извод за отпадане на правния му интерес от отмяна на самото определение, с което е допуснато обезпечението на бъдещия иск, още повече, че това му процесуално действие не може да бъде ценено като отказ от подадената срещу него частна жалба поради необжалване на определението по чл.398 ГПК, производството по което е инициирано от самия частен жалбоподател, което налага извода, че същият не е процесуалноправно легитимиран да иска отмяната му по реда на инстанционния контрол.
Изложеното позволява да се приеме, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд и състав за произнасяне по подадената в срок от настоящия жалбоподател частна жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колеги, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 139 от 30.09.2011 г. по в.ч.т.д.№ 243/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: