О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
гр.София, 12.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 638/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане на Пловдивски окръжен съд № 5062 от 15.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 1241/ 2012 г., с което е постановено връщането на частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1545/ 14.05.2012 г., постановено от същия съд по същото дело по съображения, че постановеното в производство по чл.121 от ГПК определение не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно, тъй като определението във връзка с подсъдността изрично е посочено в закона като обжалваемо и като такова може да бъде проверявано от касационната инстанция.
Ответната по частната жалба страна – Д. В. Г. – я оспорва, като сочи съдебна практика в подкрепа на даденото от въззивния съд разрешение по въпроса подлежи на обжалване по касационен ред определението по чл.121 от ГПК.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна.
Делото е образувано пред Пловдивски районен съд по искова молба на Д. Г. срещу [фирма], предявени са искове за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора, което районният съд е оставил без уважение с определение от 28.02.2012 г. По жалба на дружеството, с определение № 1545/ 14.05.2012 г., окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил определението на районния и е посочил, че актът му е окончателен. Въпреки това [фирма] е подало частна жалба срещу определението от 14.05.2012 г., която въззивният съд е върнал с обжалваното в настоящето производство разпореждане.
Жалбата срещу този акт е основателна. Законът изрично предвижда възможност за заинтересованите страни да обжалват определенията на съда по възраженията за неподсъдност. Този контрол не е ограничен до две инстанции. Вярно е, че по въпроса има противоречива съдебна практика, но според настоящия състав правилна е тази, която допуска възможността определението на въззивния съд да бъде атакувано пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане на Пловдивски окръжен съд № 5062 от 15.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 1241/ 2012 г.
ВРЪЩА делото за на същия съд за администриране на частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1545/ 14.05.2012 г., постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: