Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
487_12_opr_chj_274(2)&200(1)gpc(0)
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 15.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 487 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 ГПК вр. чл.200,ал.1,б. „б” ГПК от 1952 г. (отм.).
Образувано е по частна жалба на [фирма], правоприемник на [фирма] срещу определение от 26.05.2011 г., постановено по гр. д. № 6234 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV б възз. с-в., с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на жалбоподателя – трето лице – помагач на страната на ищеца срещу първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл.19,ал.3 ЗЗД за недвижим имот в [населено място] и производството по делото е прекратено. Въззивният съд е приел, че във въззивната жалба и в допълнителна молба въпреки дадени указания на въззивния съд не се посочват пороци на въззивното решение, а се предявяват нови искове, което е недопустимо.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, т.к ясно е заявил, че обжалва въззивното решение и е посочил, че то е постановено при процесуални нарушения – частният жалбоподател е бил лишен от възможност да участва в процеса и делото е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че въззивният съд е нарушил т.4 от ТР 1 /2000 г. за въззивното производство и че не предявява нов иск.
Насрещните страни не изразяват становище.
Частната жалба е допустима, доколкото решението на въззивния съд би подлежало на касационно обжалване – искът по л.19,ал.3 ЗЗД е оценяем и цената му не е под 5 000 лева.
Частната жалба е основателна:
Първоинстанционното и въззивното производство се провеждат по правилата на ГПК от 1952 г. (отм.), т.к. искът е предявен през м. май 2006 г.
Във въззивната си жалба третото лице – помагач [фирма] заявява, че обжалва първоинстанционното решение с твърдения, че то е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и излага доводи за това, излага твърдения по фактическата обстановка и по съществото на спора, иска отмяна на първоинстанционното решение и съдът да осъди ответниците да върнат платената авансово сума по договора (капаро) в двоен размер на основание същия договор, а ако договорът е нищожен – на основание чл.34 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че във въззивната жалба е посочено обжалваното решение и пороците в него и е направено искане за отмяната му.
Основателен е и доводът на частния жалбоподател, че съгласно т.4 от ТР № 1 /04. 01.2001 г. по гр.д. № 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС за тълкуване на спорни въпроси на въззивното производство Въззивна жалба, в която не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното решение, не се оставя без движение и не подлежи на връщане при неотстраняване на тази нейна нередовност – чл.200,ал.1,б. „б” ГПК (отм.). За валидността и допустимостта на решението на първата инстанция въззивният съд следи служебно. При проверка на неговата правилност, съдът не е обвързан от оплакванията в жалбата, а разглежда спора по същество без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение.
Затова дадените на 01.03.2007 г. в първото съдебно заседание указания на въззивния съд до въззивния жалбоподател в 14 –дневен срок с писмена молба с преписи да уточни предмета на въззивното обжалване и да конкретизира искането си до въззивния съд, които не са съобразени с приетото в т.4 от ТР № 1 /04. 01.2001 г. разрешение, са незаконосъобразни и са мотивирали постановяването на обжалваното определение, поради което и то е незаконосъобразно.
Това обуславя обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В случай, че въззивният съд приеме, че с въззивната си жалба въззивният жалбоподател предявява и нови искове във въззивното производство, той следва да се произнесе по искането, като съобрази приетото с т.9 от същото ТР 1 /2000 г.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 26.05.2011 г., постановено по гр. д. № 6234 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о. ІV „б” възз. с-в.
Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.