2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1117
София, 12.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и двадест и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 482/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 12160 от 16.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 10334/2011 г. на Софийски градски съд. С последното въззивният съд е върнал на основание чл.436, ал.4 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК жалбата му срещу постановление от 23.06.2011 г. по изп.д.№ 20117900401235 на ЧСИ Р. М., с което е оставено без уважение искането му за намаляване на разноските на взискателя за адвокатски хонорар и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържа довод за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по частната му жалба.
Ответницата Д. К. А.не е изразила становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна.
В съобразителната част на определението въззивният съд посочил, че постановлението на ЧСИ Р. М. от 23.06.2011 г. е съобщено на длъжника на 05.07.2011 г. и срокът за обжалването му по чл.436, ал.1 ГПК е изтекъл на 12.07.2011 г. Прието е, че жалбата срещу него е подадена на 14.07.2011 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок, поради което като процесуално недопустима, същата подлежи на връщане съобразно разпоредбата на чл.436, ал.4 във вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
Към частната жалба е представено заверено копие от товарителница № 24 3695 3514, от която е видно, че на 08.07.2011 г. настоящият жалбоподател е предал на D. куриерска пратка, съдържаща доказателства по изп.д.№ .№ 20117900401235, с посочен получател ЧСИ Р. М., [населено място], [улица]. Представена е и справка от Интернет – страницата на куриерската служба за проследяване на D., според която приетата по цитираната товарителница пратка е доставена на получателя й на 13.07.2011 г., в 14.11 часа.
При така установените факти настоящият състав приема, че жалбата срещу постановлението от 23.06.2011 г. на ЧСИ Р. М. по цитираното изп.дело е подадена от настоящия жалбоподател в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Това налага извода, че същата е процесуално допустима, поради което определението на въззивния съд, с която тя е върната като просрочена следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по съществото й.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 12160 от 16.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 10334/2011 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: