4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 23
София, 17.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 7/2013 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по подадена от адв.С. Т. от ПАК частна касационна жалба в качеството му на процесуален представител на Г. С. С., М. Х. С., Д. Д. Д., всички от [населено място], на [фирма] със седалище Гр.П. и на наследниците на Я. Н. Т. Г. И. Т., Н. И. А. и И. П. Т. против определение № 2856 от 08.10.2012 г. по в.ч.гр.д.№ 2967/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо образуваното пред него производство по частната жалба на доверителите му срещу определение № 6392 от 27.04.2012 г. по гр.д.№ 8003/2007 г. на Варненския районен съд. С това определение първоинстанционният съд оставил без уважение молбата на настоящите жалбоподатели за обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на определение № 14928 от 12.10.2007 г., с което солидарно са осъдени да заплатят по сметка на Варненския районен съд държавна такса по делото в размер на 170 000 лв.
Частните жалбоподатели са въвели оплакване за неправилност на обжалваното определение, обосновано с доводи за процесуалната му незаконосъобразност. Поддържат довода, че след като въз основа на заявения от молителя П. С. А. отказ по чл.119, ал.2 ГПК (отм.), първоинстанционният съд е обезсилил издадения на основание чл.237, б.”з” ГПК (отм.) изпълнителен лист за солидарното им осъждане на за суми в размер общо на 8 500 000 лв., то липсва основание за възлагането им в тежест на дължимата държавна такса по делото. По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяването на друг, с което да бъде уважена молбата им за обезсилване на изпълнителния лист, с който са осъдени да заплатят държавна такса по делото в размер на 170 000 лв.
Ответникът П. С. А. чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Частната жалба по същество е и основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че постановеният от Варненския районен съд съдебен акт не се обхваща от разпоредбата на чл.213 ГПК (отм), според която на обжалване подлежат две категории определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които обжалваемостта им е изрично предвидена в закона. Изложено е, че за определението, предмет на частната жалба, нарочно обжалване не е предвидено, а същевременно то не прегражда развитието на производството по чл.237 ГПК (отм.), поради което образуваното по нея частно производство се явява процесуално недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
Въззивното определение е неправилно.
С определение № 14928 от 12.10.2007 г. по гр.д.№ 8003/2007 г, постановено на основание чл.242, ал.1 във вр. с чл.237, б.”з” ГПК (отм.) по молба на П. С. А., Варненският районен съд осъдил настоящите жалбоподатели солидарно да заплатят на молителя сумата 6 500 000 лв., представляваща част от главница по споразумение от 11.04.2007 г., както и неустойка за забава в плащането й в размер на 2 000 000 лв., а на основание чл.63, ал.3 ГПК (отм.) солидарно да заплатят сумата 170 000 лв. по сметка на В., представляваща държавна такса по делото.
С определение № 735 от 15.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 663/2012 г. на Варненския окръжен съд, образувано по частни жалби на настоящите жалбоподатели срещу отказа на първостепенния съд за освобождаването им от държавна такса, въззивната инстанция прекратила производството по делото и върнала същото на Варненския районен съд за произнасяне по молба с вх.№ 41561/25.10.2010 г., депозирана още по ч.гр.д.№ 810/2010 г., с която на основание чл.119, ал.2 ГПК молителят П. С. А. заявил отказ от молбата си за издаване на изпълнителен лист и искане за обезсилване на издадения такъв по гр.д.№ 8003/2007 г. на В., по което и до момента липсвало произнасяне.
С определение № 5734 от 17.04.2012 г. по гр.д.№ 8003/2007 г., в изпълнение на дадените с определението по ч.гр.д.№ 663/2012 г. на В. указания, Варненският районен съд разгледал молбата на П. С. А. и като приел, че е налице основанието по чл.119, ал.2 ГПК (отм.), обезсилил изпълнителния лист в полза на молителя, издаден въз основа на определение № 14928 от 12.10.2007 г. по същото дело. Така постановеното определение, макар и изрично да не е посочено в диспозитива му, има прекратителен характер, поради което съдът е дължал произнасяне по въпроса за отговорността за разноските. Поради пропуска да стори това, настоящите жалбоподатели са подали молба до постановилия го съд с искане да обезсили и изпълнителния лист, с който солидарно са осъдени да заплатят държавна такса по прекратеното на основание чл.119, ал.2 ГПК (отм.) производство по чл.242 ГПК (отм.). По същество направеното искане има правната характеристика на молба по чл.192, ал.4 ГПК (отм.), според който при опущение или грешка съдът по свой почин или по искане на заинтерисованата страна може да измени или допълни постановеното от него решение /определение/ в частта за разноските.
Изложеното позволява да се приеме, че предмет на обжалване в производството пред въззивния съд е първоинстанционно определение, постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), с което заявеното искане за допълване на съдебния акт му в частта му за разноските е оставено без уважение.
Направеният със сега обжалваното определение извод за необжалваемост на съдебния акт на районния съд е процесуално незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 192, ал. 4, in fin ГПК (отм.) изрично предвижда, че определението, с което съдът се произнася по искането за пререшаване на въпроса за отговорността за разноските, подлежи на обжалване с частна жалба. В нарушение на тази разпоредба въззивния съд е приел, че обжалваното пред него определение не е от категорията на обжалваемите по закон, излагайки освен това неправилното съждение, че същото не прегражда развитието на производството, образувано по чл.237 ГПК (отм.). Както вече бе посочено, с постановеното определение за обезсилване на основание чл.119, ал.2 ГПК (отм.) на издадения срещу частните жалбоподатели изпълнителен лист, първостепенният съд е изразил и воля за прекратяване на производството по делото. Вярно е, че така формираната воля не е изразена в диспозитива на съдебния му акт, но допуснатата очевидна фактическа грешка не засяга правилността му и може да бъде изправена по реда на чл.247, ал.1 ГПК.
Отделен е въпросът дали отказът на молителя по чл.119, ал.2 ГПК (отм.) е заявен преди приключване на производството по чл.242 ГПК (отм.) с окончателен съдебен акт, доколкото правото на разпореждане с предмета на делото може да бъде упражнено само във висящо производство (чл.119 от отм.ГПК), но този въпрос в случая е правноирелевантен. Процесуално недопустимите съдебни актове, какъвто би бил актът на районния съд, ако с него са признати правни последици на отказ по чл.119, ал.2 ГПК (отм.), заявен след влизане в сила на определението по чл.242 ГПК (отм.), не са правно нищо. До обезсилването им по реда на инстанционния контрол, те пораждат всички правни последици, присъщи на валидния съдебен акт, а когато последният е влязъл в сила, каквато е разглежданата хипотеза, той формира и сила на пресъдено нещо, отнасяща се в настоящия случай до признатите за настъпили процесуални последици на заявения по чл.119, ал.2 ГПК (отм.) отказ от молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 във вр. с чл.237 ГПК (отм.).
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената частна жалба по установените в ГПК (отм.) правила, вкл. и по отговорността за държавна такса в производство по чл.242 ГПК (отм.) в хипотезата на заявен по реда на чл.119, ал.2 ГПК (отм.) отказ от молбата за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2856 от 08.10.2012 г. по в.ч.гр.д.№ 2967/2012 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по същество по подадената частна жалба срещу определение № 6392 от 27.04.2012 г. по гр.д.№ 8003/2007 г. по описа на Варненския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: