3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 04.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1143 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на З. И. В. и Б. Д. В. – двамата от [населено място], против разпореждане № 3690 от 18 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 205 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2008 г., с което е върната молба за отмяна (наречена от молителите „жалба”), вх. № 15155 от 10 октомври 2012 г. по описа на районния съд в гр. Дупница, с искане за отмяна на решение № 200 от 15 май 2008 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
В жалбата се сочи, че с обжалваното разпореждане докладчикът се произнася в нарушение на чл. 262, ал. 2 ГПК; не е предвидено първоинстанционният, а в случая – въззивният, съд да се произнася по допустимостта на жалбата, която е до ВКС; неправилно съдът приел, че с решение ВКС е оставил без уважение молбата за отмяна, като се смесва искането от 2010 г. и искането от 2012 г. на различно основание поради новоустановени факти и документи, които не са били известни на жалбоподателите.
С разпореждането си въззивният съд приема, че жалбата е неясна и вътрешно противоречива – иска се отмяна на решение на окръжния съд, като се сочи, че по делото не била представена нотариална покана, така както и пред първата инстанция, като по този начин се сочи отрицателен факт, а не ново обстоятелство; ВКС с решение № 661 от 12 януари 2011 г. по гр.д. № 682/2010 г. е оставил без уважение молбата на жалбоподателите за отмяна на решението на въззивния съд; в кориците на делото се намира още една молба за отмяна, която е оставена без движение като нередовна, недостатъците й не са отстранени в срок и съдът я е върнал; настоящата жалба е подадена на 10 октомври 2012 г. и също не отговаря на условията на чл. 260 и 261 ГПК; доколкото има произнасяне на ВКС по молба за отмяна на влязло в сила решение от 15 май 2008 г., което не подлежи на касационно обжалване, жалбата ще се върне; депозирането на молби, жалби и други оплаквания чрез съдилищата е злоупотреба с права, доколкото има произнасяне на ВКС по молба за отмяна и по жалба за определяне на срок при бавност.
Частната жалба е основателна.
При проверката по чл. 306, ал. 1 ГПК съдът, чрез който молбата се подава, изследва наличието на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и дали тя съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна. В случаите, когато страната твърди наличието на обстоятелства, които следва да са подкрепени с писмени документи, или наличието на нови писмени доказателства, те следва да бъдат приложени към жалбата. При тази проверка съдът не е властен да преценява допустимостта на молбата за отмяна – това правомощие законодателят е дал на ВКС в чл. 307, ал. 1 ГПК, нито пък да подлага на преценка дали има произнасяне по предходни молби за отмяна от ВКС или има други върнати молби за отмяна поради неотстраняване на съответните недостатъци.
В разглеждания случай на 10 октомври 2012 г. частните жалбоподатели подали чрез районния съд в гр. Дупница „жалба”, съдържаща твърдения за наличие на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на окръжния съд в гр. Кюстендил. Въззивният съд (макар това да е правомощие на първоинстанционния съд) приема, че молбата не отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, както и че вече има произнасяне на ВКС по молба за отмяна на влязло в сила решение от същите молители, и че има друга върната молба за отмяна поради неотстраняване на констатирани нередовности. Както беше посочено, съдът не е могъл да преценява допустимостта на молбата извън наличието на изискванията по чл. 306, ал. 1 ГПК. Ако съдът е констатирал нередовност на молбата по смисъла на чл. 260 и 261 ГПК, то е следвало да я остави без движение и да укаже на молителите да я отстранят в съответния срок.
Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на действията във връзка с администриране на молбата за отмяна. Делото следва да се върне на районния съд в гр. Дупница, който е компетентен да администрира молбата за отмяна по силата на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3690 от 18 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 205 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2008 г.
ВРЪЩА делото на районния съд в гр. Дупница за продължаване на действията във връзка с администриране на молбата за отмяна вх. № 15155 от 10 октомври 2012 г. по описа на районния съд в гр. Дупница, с искане за отмяна на решение № 200 от 15 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 205 по описа на окръжния съд в гр.Кюстендил за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: