ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 232
София, 11. април 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2401 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 4068/28.02.2013 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 2570/2013, с което е потвърдено определението на Софийския районен съд от 30.01.2013 г. по гр.д. № 1607/2013, с което е прекратено производството по молба за допълване на акт за смърт с часа и минутата на настъпването й.
Недоволна от определението е касаторката Ю. В. Г., представлявана от адв. М. Р. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос кой е редът за установяване на липсващи данни в съставен акт за гражданско състояние, когато съобщението, въз основа на което е съставен актът не съдържа тези данни, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Ф. Г. Б., Д. Г. Г., [община] и С. о., Р. В. и Л. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определени е въззивно и прегражда развитието на производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с добавянето на часа и минутата на смъртта не се променя смисълът на акта за смърт, поради което това може да бъде извършено от компетнтния да състави акт административен орган.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че раждането, бракът и смъртта на физическите лица се доказват с акт за гражданско състояние. Затова лицето, което има правен интерес да се позове на някое от горните обстоятелства може да поиска съставянето на акт за гражданско състояние, а ако не са налице съответните предпоставки за сезиране на компетентния административен орган – да установи съответния факт пред съда по реда на чл. 542 ГПК, като съдът разпорежда съставянето на акта и неговото съдържание.
Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗГР актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален документ обаче трябва да се отчита, че тя (материалната доказателствена сила) се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. Длъжностното лице по гражданско състояние възприема лично волеизявленията на съпрузите при сключването на брак, но възприема лично не фактите, а съобщенията за раждане и смърт. Когато в издадения акт липсват данни или наличните са посочени погрешно, длъжностното лице може да поправи своя пропуск или грешка в акта. По този ред то не може да допълни или промени акта, като промени неговия смисъл. По изключение длъжностното лице може да съобрази официални документи, като направи отбелязвания в акта (напр. промяната на име), но то не може да допълни акта с данни, които не се съдържат в съобщението за раждане или смърт или не е възприело лично при сключването на брака.
Такива данни може да бъдат поправени или добавени в акта, след като бъдат установени пред съд по реда на чл. 542 ГПК.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че се претендира установяването на часа и минутата на смъртта на съпрузите Г. Ф. Б. и М. Г. Б., както и отразяването им в съответните катове са смърт. Също правилно съдът е приел, че молителката е процесуално легитимирана да иска допълването с тези данни и на двата акта за смърт. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е приел, че допълването на актовете с тези данни може да бъде извършено по административен ред. По делото е установено, че в съобщенията за смърт не са посочени данни за часа и минутата на смъртта на починалите.
Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в производство по чл. 542 ГПК с участието на всички лица, които са заинтересовани от установяването на часа и минутата на смъртта на двамата починали съпрузи.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 4068/28.02.2013 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 2570/2013.
ОТМЕНЯ определение № 4068/28.02.2013 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 2570/2013.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в производство по чл. 542 ГПК с участието на всички лица, които са заинтересовани от установяването на часа и минутата на смъртта на двамата починали съпрузи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.