О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 24.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1433/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1,т .1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. Р. П., Г. Р. П. и Е. Р. П., всичките от [населено място] против определение на Пловдивския окръжен съд № 256 от 23.01.2013 год., постановено по ч.гр.д.№ 46/2013 год., с което, поради липса на правен интерес от предприетото пред въззивната инстанция обжалване, е оставена без разглеждане частната жалба на настоящите частни жалбоподатели, основана на чл.419, ал.1 ГПК срещу разпореденото от Пловдивския районен съд незабавно изпълнение по заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 11862/ 14.10.2011 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 17248/2011 год. и е прекратено въззивното производството по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт на въззивния съд, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, гарантиращи правото на частните жалбоподатели, като наследници на длъжника И. Х. И., б.ж. на [населено място], да обжалват разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение на заповедта, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК. Във вр. с твърдяния от частните жалбоподатели правен интерес от предприетото от тях обжалване на първоинстанционния съдебен акт са развити подробни съображения, аргументирани както с качеството им на надлежно конституирана страна на мястото на починалия преди образуване на делото длъжник в заповедното производство, така и с целта на производството по чл.419 ГПК – да осигури защита срещу последиците от незабавното изпълнение.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалвания съдебен акт състав на Пловдивския окръжен съд за първи път се е произнесъл по допустимостта на частната жалба на настоящите частни жалбоподатели срещу разпореждане на Пловдивския районен съд за незабавно изпълнение на издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК заповед № 11862/ 14.10.2011 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 17248/2011 год. срещу общия им наследодател –б.ж. на [населено място] Х. И., като е оставил без разглеждане същата, позовавайки се на отсъствие на възникнало в полза на жалбоподателите процесуално потестативно правомощие на жалба, поради липса на правен интерес и е прекратил въззивното производство.
Следователно на осн. чл.274, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1,т.1 ГПК постановеното определение, предмет на настоящата частна жалба подлежи на обжалване пред ВКС, но не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, поради което за касационната инстанция отсъства задължение да обсъжда основанията за достъп до касационен контрол.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че длъжникът И. Х. И. б.ж. на [населено място] е починала на 13.05.2009 год., т.е. преди подаване на заявлението по чл. 417,т.2 ГПК от страна на заявителя [фирма],гр.София на 07. 10.2011 год., поради което отсъства валидно възникнало процесуално правоотношение между страните по ч.гр.д.№ 17248/2011 год. на ПРС – процесуална пречка от категорията на абсолютните, претендираното спрямо починалия вземане да бъде реализирано по предприетия от кредитора ред.
Обстоятелството, че при отсъствие на валидно възникнало процесуално правоотношение издадената заповед за изпълнение, инкорпорираното в нея разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 17 248/2011 год. на ПРС, като недопустими подлежат на обезсилване от съда в заповедното производство, според съжденията на ПОС в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обуславя правен извод, че за настоящите жалбоподатели, конституирани като страна едва в изпълнителното производство по изп.д.№ 20128220400524/2012 год. на ЧСИ М.Ц., с район на действие ПОС, не налице правен интерес от предприетата по реда на чл.419 ГПК защита срещу разпореждането на ПРС за незабавно изпълнение на заповед № 11862/14.10.2011 год.,по ч. гр.д.№ 17 248/2011 год..
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Вярно е, че провеждането на заповедно производство при физически несъществуващ към момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед по чл.417, т.2 ГПК длъжник- ФЛ, какъвто е разглежданият случай, в който смъртта на кредитополучателя б.ж. на [населено място] – И. Х. И. предхожда заявлението на кредитора – [фирма], [населено място] ЕАД е недопустимо, като отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните въобще изключва процесуалната възможност за процесуално правоприемство на наследниците на последния и обуславя обезсилване на издадения в заповедното производство акт в неговата цялост.
Процесуално незаконосъобразно, обаче, е разбирането на въззивната инстанция, че при безспорната недопустимост на издадената от ПРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК в нейната цялост, за настоящите частни жалбоподатели липсва правен интерес от предприетата частична защита по реда на чл.419 ГПК.
Именно предметът на производството по чл.419 ГПК и диспозитивното начало в гражданския процес, дават основание да се приеме, че доколкото при констатирана от въззивния съд недопустимост на постановения в заповедното производство акт, би се стигнало до частично заличаване на произтичащите от него правни последици – тези, които инкорпорираното в процесната заповед по чл. 417, т.2 ГПК разпореждане за незабавно изпълнение и издадения по реда на чл.418 ГПК изпълнителен лист пораждат, то предприетото от частните жалбоподатели обжалване в случая не се явява лишено от правен интерес и като не е съобразил гореизложеното въззивният съд неправилно е приложи процесуалния закон.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че видът и обемът на защита всякога зависи от конкретната нужда на страната от тази защита, а тя в разглежданата хипотеза е обусловена от конкретното засягане на правата от предприетите от заявителя – кредитор процесуални действия, които следва да бъдат взети предвид и обсъдени при преценката за правния интерес на длъжника от предприетата по реда на чл.419 ГПК защита.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното от Пловдивския окръжен съд определение на № 256 от 23.01.2013 год., по ч.гр.д.№ 46/2013 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане основателността на подадената от Е. Р. П., Г. Р. П. и Е. Р. П., всичките от [населено място] частна жалба с вх. на ПРС№ 38912/02.10.2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: