О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 29.04.2013година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1755 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от П. Б. ООД-София срещу определение №10 по ч. Р.д. №38 от 29.01.2013 г. на ОС-София в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение на първоинставционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.26 ал.1 ЗЗД на О. като заложен кредитор по особен залог върху търговското предприятие на ответника срещу П. Б. ООД-София и трето лице-придобило по сделка същото търговско предприятие в частта за допускане като обезпечителна мярка „възбрана за предаване на фактическата власт върху същото предприятие от длъжника на третото лице. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Ответната страна по частната жалба счита същата за недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да постанови обжалваното определение в обжалваната част , съставът на СОС се е позовал на обстоятелството, че от твърденията в самата молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.26 ал.1 ЗЗД на О. като заложен кредитор по особен залог върху търговското предприятие на ответника П. Б. ООД-София предявен срещу последния и Г. Капитал Е., А. Л. Е. и от данните по делото се установява, че фактическата власт върху търговското предприятие на длъжника е вече предадена на кредитора О., поради което за самия длъжник липсва интерес от обжалване на определението на първоинстанционния съд в частта за допускане като обезпечителна мярка „възбрана за предаване на владението върху търговското предприятие на третото лице-приобретател на последното по атакувания като нищожен договор за продажба на същото. Този извод на въззивния съд е необоснован, тъй като липсват доказателства относно факта на предаване на търговското предприятие от длъжника във фактическа власт на кредитора. Налице е само договор за охрана на имуществото в предприятието на длъжника, сключен от страна на О. и П. Б. ООД като възложители и трето лице като охранител от съдържанието, на който и съобразно това, че самият длъжник е възложител могат да се направи само обратния извод: длъжникът е продължил да упражнява фактическата власт върху собственото си търговското предприятие предмет на особения залог в полза на О..
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени като необосновано, а преписката да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество по отношение законосъобразността на обжалваното пред него първоинстанционно определение в частта за допускане като обезпечителна мярка „възбрана за предаване на фактическата власт върху същото предприятие от длъжника на третото лице като обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД на О. срещу П. Б. ООД-София и трето лице-придобило по сделка същото търговско предприятие.
Останалите оплаквания в частната жалба се отнасят до останалата част от определението, която е извън предмета на обжалване с настоящата частна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №10 по ч. гр.д. №38 от 29.01.2013 г. на ОС-София в обжалваната част.
ВРЪЩА преписката по ч. гр.д. №38 от 29.01.2013 г. на ОС-София за произнасяне по същество по отношение законосъобразността на обжалваното пред него първоинстанционно определение постановено по реда на чл.390 ГПК в частта за допускане като обезпечителна мярка „възбрана за предаване на фактическата власт върху търговското предприятие от длъжника на третото лице” .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.