О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1878 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Ю. Г. П. с вх.№ 2293/ 28.02.2013 год. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 350 от 11.02. 2013 год., по ч.гр.д.№ 350/2013 год., с което е обезсилено първоинстанционното определение на Софийски градски съд от 23. 10. 2012 год., по гр.д.№ 1877/2007 год. за допълване по реда на чл.248 ГПК разпореждането на същия съд от 09.04.2012 год., по горепосоченото гр. д. чрез осъждане на ТД [фирма] да заплати на настоящия частен жалбоподател, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 14 400 лв. деловодни разноски и е прекратено производството по чл.248 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В инкорпорирано в съдържанието на частната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, които частният жалбоподател счита за приложими в разглеждания случай, достъпа до касационен контрол е обоснован с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за крайния изход на делото въпрос на процесуалното право: „Следва ли, когато делото е върнато от ВКС на въззивния съд с указания да се произнесе по реда на чл.248 ГПК по молбата на страната за допълване на решението му в частта, относно разноските, същата да прави ново искане в посочения смисъл?”.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал. 1 ГПК е възразила по основателността и, излагайки и подробни съображения относно липсата на основание за приложението на чл.280, ал.1 ГПК, поради наличие на хипотезата на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, имащо преграждащ по- нататъшното развитие на производството по делото характер, постановено за първи път от въззивния съд,обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените от законодателя предпоставки за допускане на касационен контрол, към които е налице препращане само в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК и на които частният жалбоподател се позовава.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е счел, че съобразно създадения по действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 год., процесуален ред за изменение на решението в частта за разноските, липсва процесуална възможност решаващият съд да се самосезира, без надлежно подадена в тази насока молба от заинтересованата страна, поради което за допустимостта на постановеното по реда на чл.248 ГПК първоинстанционно определение е правно ирелевантно дали искането на Ю. Г. П., като ответник по нереализираната молба за отмяна на [фирма] е било обсъждано или не в разпореждането на ВКС за нейното връщане, щом същата не е налице.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено, поради следното:
С влязло в сила определение № 131 от 30.05.2012 год., по т.д.№ 825/ 2010 год. състав на І-во т.о. на ВКС е приел, че не е компетентен да се произнесе по заявеното от настоящия частен жалбоподател Ю. Г. П. и адресирано до него искане, основано на чл.248 ГПК, за присъждане на направените от същия деловодни разноски по повод депозираната от [фирма] молба за отмяна по чл.303 и сл. ГПК на решение № 108 от 25. 11.2011 год., по т.д.№ 825/2010 год., по описа на І т.о. на ВКС, производството по която е прекратено с влязло в сила разпореждане на администриращия същата СГС от 09.04.2012 год., по т.д.№ 1877/2007 год.. Поради това е изпратил молбата, в която то е обективирано – първоначална с вх. на СГС № 32176/22.03.2012 год. и последваща с вх. на СГС № 36482/02.04.2012 год., на първоинстанционния съд с изрични указания да се произнесе по нея по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
Следователно изводът на въззивния съд, че първоинстанционното определение на СГС от 23.10.2012 год., по гр.д.№ 1877/2007 год., с което е допълнено разпореждането на същия съд от 09.04.2012 год., по горепосоченото дело в частта му за деловодните разноски е недопустимо, тъй като е налице самосезиране на решаващия съд е необоснован, изграден в нарушение на процесуалното правило на чл.248, ал.1 ГПК и при явно небрежно извършена проверка на документите по делото.
Обстоятелството, че настоящият частен жалбоподател в качеството си на молител, е подал две молби, основани на чл.248, ал.1 ГПК/ която разпоредба изрично е цитирал в адресираната до ВКС молба вх. на СГС № 32176/22.03.2012 год., към която последна е препратил в повторната си молба, отправена до СГС с вх.№ 36482/02.04.2012 год./ в случая е правно ирелевантно, предвид изричните указания на ВКС относно компетентния да се произнесе по искането на страната за допълване на съдебния акт на СГС в частта за деловодните разноски във вр. с нереализираното производство по отмяна по чл.303 ГПК, съд задължителни за последния по силата на общото законово правило на чл.278,ал.3 ГПК.
Затова, като не е съобразил гореизложеното и е счел произнасянето на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК за процесуално недопустимо и обезсилвайки постановения първоинстанционен съдебен акт на СГС е прекратил производството по делото в частта му за изменените деловодни разноски, дължими на П. Софийски апелативен съд е постановил процесуално незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново произнасяне относно правилността на обжалваното пред него определение на СГС, която въобще не е била предмет на обсъждане от въззивния съд.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на частния жалбоподател, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени реално направените от него и своевременно поискани с частната жалба деловодни разноски за производството пред ВКС, възлизащи на сумата 15.00 лв.- заплатената за частното производство държавна такса.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 350 от 11.02.2013 год., по ч.гр.д.№ 350/ 2013 год. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново произнасяне от друг съдебен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: