Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
София, 23.09. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 29.01.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 728 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.48 ЗМТА, във вр. с чл.47, т.3, пр.2 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по предявен от Н. П. К. от [населено място] иск срещу „И. А. К.”Е., [населено място] за отмяна на постановеното то АС при Б. арбитражно решение от 18.06.2012 год. по в.а.д.№ 622/2011 год., с което е осъден същият, в качеството си на ответник по спора, да заплати на търговското дружество сумата 6 006.60 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради виновно недоставяне на 66.74 тона пшеница по договор за покупко- продажба на пшеница от 23.07.2010 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска – 21.10.2011 год. до окончателното и изплащане, както и 1 305.30 лв. деловодни разноски за арбитражното производство.
За да обоснове искането си за отмяна ищецът поддържа,че постановеното арбитражно решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като с предходно решение на АС при Б. от 05.05.2011 год., по в.а.д.№ 574/2010 год. е разгледан идентичен правен спор между същите страни, на същото основание и за същото искане и не е зачетена СПН от настоящия състав на АС. Твърди, че заявения от него, като защитно средство в производството пред АС, отвод за пресъдено нещо, по делото, чието решение е предмет на исканата отмяна не е уважен, по съображения, които не споделя, че с иска по предходното в.а.д.№ 574/2010 год. не се претендирало обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, поради допуснато частично неизпълнение от продавача, а обезщетение, вместо изпълнение в размер на цената на недоставеното количество пшеница.
Следователно при неоснователно отхвърления отвод за пресъдено нещо и произнасяне по съществото на спора АС при Б., според ищеца, е постановил недопустим акт, който порок, ако не бъде отстранен погазва основния правен принцип за стабилитета на влезлите в сила решения, на които се основава правовия ред в страната.
Въведеното отменително основание по т.4 на чл.47 ЗМТА е основано на твърденията на ищцовата страна, че при разглеждане на правния спор от АС при Б., в качеството и на ответник в арбитражното производство е нарушено правото и на участие в процеса и основополагащите за гражданския процес принципи на равенство и състезателност, спазването на които не се изчерпва само с осигуряване фактическото участие на страните в производството по делото, а по необходимост включва и правото да представя доказателства, да въвежда доводи и възражения относно релевантните факти, които арбитражният орган е длъжен да обсъди, а необсъждането им, както е процедирано в случая, е основание да се приеме, че правото на защита на същите е накърнено. Впоследствие, в представено по делото писмено становище тези доводи са посочени като основания за приложението на чл.47, ал.1, т.3 , пр.2 ЗМТА, именно поради нарушаване на основани правни принципи, върху които е изграден правопорядъкът в Република България.
По съображенията, изложени в исковата молба, поддържани и в писмено становище от процесуалния представител на ищеца, се иска отмяна на арбитражното решение и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез законния си представител, оспорва основателността на предявените искове и излагайки подробни съображения в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор, поддържани и в проведеното по делото открито съдебно заседание, иска отхвърлянето им с присъждане на направените деловодни разноски.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.235 и сл. ГПК и поддържаните основания за отмяна, намира:
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА от надлежна страна в процеса, поради което заявената искова претенция допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Основанието по чл.47,т.3, пр.2 ЗМТА, според последователната практика на ВКС, е налице, тогава, когато с постановеното арбитражно решение са нарушени онези свръхповелителни норми от публичен характер, въз основа на които е изграден съществуващия в Република България правов ред, както и конституционно установените основни принципи на правопорядъка в страната. В този смисъл не всяко нарушение на материалния или процесуален закон представлява основание за отмяна на решението, поради противоречието му с обществения ред по вложения от законодателя смисъл в соченото понятие, както е и в разглеждания случай.
Вярно е, че доколкото по правило недопустимото съдебно решение, каквото е и постановеното при незачитане силата на пресъдено нещо, до обезсилването му по предвидения от процесуалния закон ред, поражда всички присъщи на валидния съдебен акт правни последици, а когато е влязло в сила, вкл. и най – важната – сила на пресъдено нещо, то съществуването му е в несъответствие с основаните принципи на гражданското съдопроизводство, което е правно важимо и за недопустимото арбитражно решение, но това не означава, че с последното се нарушават и основните принципи, на които е изграден провопорядъка в страната ни. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е, че за разлика от силата на пресъдено нещо, която породена от валидното, процесуално допустимо и правилно решение е окончателна и неотменима, а при нищожното решение изобщо не възниква, силата на пресъдено нещо, породена от недопустимия съдебен акт е унищожаема, но само в рамките на процесуалния закон, изключваща като способ за защита на страната исковият път и възражението срещу отвод за сила на пресъдено нещо, черпен именно от недопустимия съдебен акт – арг. от чл.270, ал.3 ГПК.
Но дори и възприетата тезата на ищеца, която може да бъде обоснована с основния общ принцип на държавно устройство, изискващ всеки държавен орган да зачита правните последици на актовете, издадени от други, компетентни в съответната материя органи и който произтича от единството на държавната власт и нейното разпределение между различните държавни органи, поради което арбитражното решение, постановено при незачитане силата на пресъдено нещо се явява в противоречие с обществения ред на Република България по см. на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА, то соченото основание в случая е недоказано.
Постановеният арбитражен акт не е недопустим, тъй като разликата в основанията на предявените искове по В. № 574/2010 год. и В. № 622/ 2011 год. изключва наличието на твърдяното от ищеца предметно обективно тъждество между делата, на което същият се е позовавал и пред арбитражния съд.
За да е налице обективен идентитет между делата, който е от решаващо значение по второ дело между същите страни, то е нужно вторият иск да е предявен на същото основание и със същия петитум, тъй като именно основанието и петитума на иска индивидуализират спорното право.
В случая правото на компенсаторно обезщетение – заплащане на пазарната стойност на недоставеното количество пшеница, поради неизпълнение задължението на продавача по договор за покупко-продажба от 22.07.2010 год., предмет на първото от горепосочените дела, индивидуализирано чрез заявеното основание и петитум е несъмнено различно от правото на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца-купувач, предмет на спора по второто дело, изразяващи се в разликата между пазарната стойност на недоставеното количество пшеница и стойността на закупената такава от последния, поради виновно длъжниково неизпълнение, макар и да касае същия договор за покупко- продажба между страните и същото договорно неизпълнение на длъжника.
Поддържаното отменително основание по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА е мотивирано от ищеца и с процесуалното поведение на решаващия орган. Според изложеното, при разглеждане на правния спор АС е нарушил състезателното начало и равенството на страните в процеса, основни принципи присъщи на гражданския процес, включващи се в понятието „обществен ред”, тъй като въведените от настоящия ищец, като ответник в арбитражното производство възражения, че претендираните от [фирма], [населено място], подлежащи на обезщетяване вреди не са били нито предвидими, нито са пряка и непосредствена последица от длъжниковото неизпълнение са отхвърлени с лаконични съображения и в несъответствие със събраните по делото доказателства.
Вярно е, че макар и конвенционален арбитражният процес е подчинен на присъщите на гражданското съдопроизводство общи принципи за равенство на страните и правото им на участие при разглеждане на делото т.е. на състезателното начало. Прогласени от Конституцията на страната – чл.121, ал.1 и ал.2 КРБ, тези основни принципи на правовия ред, са свръхповелителни и поради основополагащото им значение за правопорядъка, бранещ основните ценности на обществото на определен етап от неговото развитие, нарушаването им, както се подържа и в исковата молба, би обусловило приложението на отменителното основание по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА.
Разглежданият случай, обаче, не попада в сочената хипотеза.
В съобразителната част на арбитражното решение са изложени подробни и аргументирани съждения на решаващия състав на АС, които преценени с осъществената от същия правораздавателна дейност при постановяване на арбитражния акт не обосновават правен извод за съставомерно несъответствие с обществения ред, поради нарушаване на сочените в исковата молба основни начала.
Що се касае до обосноваността на решаващите съждения на АС, то както последователно е изтъквал в практиката си ВКС, съдебната проверка в производството по реда на чл.48 и сл. ЗМТА не включва контрол за процесуална и материална законосъобразност на постановения арбитражен акт.
Недоказано е и основанието по чл.47, т.4 ЗМТА.
Същото е налице, когато страната –молител не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за самото арбитражно производство, както и когато по независещи от нея причини не е могла да вземе участие в това производство.
В случая, освен, че в арбитражното производство по делото ищецът в първото арбитражно заседание е взел участие, чрез надлежно упълномощен свой процесуален представител и е бил редовно известяван за останалите проведени от АС заседания, като отсъстват данни неучастието му в тях да е по обективно непреодолима причина, същият в исковата си молба въобще и не навежда доводи, които да обуславят приложението на соченото отменително основание, поради което бланкетно същото не може да обуслови исканата отмяна.
Мотивиран от гореизложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.48 и сл. ЗМТА, във вр. с чл.47, т.3, пр.2 и т.4 ЗМТА
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н. П. К. от [населено място] иск срещу „И. А. К.”Е., [населено място] за отмяна на постановеното то Арбитражния съд при Б. решение от 18.06.2012 год. по в.а.д.№ 622/2011 год..
ОСЪЖДА Н. П. К. от [населено място] да заплати на „И. А. К.”Е., [населено място] сумата 490.00 лв./ четиристотин и деветдесет лева/ , деловодни разноски за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: