О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
гр. София, 24.09.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Маргарита Георгиева
при секретар
като разгледа докладваното от съдията М.Георгиева
гр.д.№ 5561 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А.”М.” – [населено място] срещу Определение №752/23.07.2013г., постановено по възз.гр.д.№554/2013г. на Окръжен съд – Хасково, с което на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК е спряно производството по спора до окончателното приключване на производството по адм.д.№1819/2013г. на ВАС. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Изтъква се, че в случая не е налице хипотезата на чл.229 ал.1т.4 ГПК и решението на административния съд не е от значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като дори и при евентуално уважаване на жалбата по чл.195 ал.1 АПК, съдебното решение ще има действие занапред и подзаконовият административен акт ще се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно, евентуалната отмяна на атакуваните текстове от подзаконовия нормативен акт не би могла да доведе до незаконосъобразност на оспорената заповед на Директора на А. „М.”.
В срока за отговор насрещната страна не е взела становище по подадената жалба.
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за това се свеждат до следното:
Нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК предвижда, че производството по делото се спира, когато в същия, или в друг съд се разглежда дело, решението по който ще има значение за правилното решаване на спора, т.е. когато е налице връзка на преюдициалност между двете дела.
С обжалваното определение е постановено спиране на въззивното производство по делото, до приключване на адм. дело № 1819/2013 г. по описа на ВАС, което е образувано по жалба на лица, оспорили законосъобразността на § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г. Съдът е посочил, че атакуваният § 9 от посочения подзаконов нормативен акт е правното основание на заповедта за уволнение на ищеца, по предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1-т.3 КТ, като нейната законосъобразност се предпоставя от законосъобразността на § 9. Поради това е направен извод, че решението по висящото пред ВАС производство е от значение за правилното решаване на настоящия правен спор.
Видно от данните по делото, ищецът е предявил срещу А.“М.“ при МФ, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, с искане да се признае уволнението му за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Заповедта на Директора на А. „М.“, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, е издадена на основание чл. 325, ал. 1 т. 12 от КТ, във вр. с § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 129/2012 г. на МС.
Висящото пред ВАС административно производство има за предмет оспорване на норми от подзаконов административен акт – в случая цитирания § 9 от ПЗР на Наредбата на прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. При евентуално решение за отмяна, съдебният акт на административния съд съгласно чл. 193 ал. 2 АПК поражда действие по отношение на всички, но оспореният §9 ще се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение – чл. 195 ал. 1 АПК. От този момент нататък възникналите правоотношения, породени с тази уредба, престават да се регулират по предвидения в отменения подзаконов нормативен акт начин. Една евентуална отмяна на оспорените подзаконови норми няма обратно действие и не рефлектира върху правоотношения, породени и реализирани в предходен момент. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, на която се е позовал въззивният съд в обжалваното определение, поради което съдебният му акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №752/23.07.2013г. постановено по възз.гр.д.№554/2013г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на адм. д. № 1819/2013 г. по описа на ВАС.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.