О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 771
гр.София, 18.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 3499/2013 г.
Производството е по чл. 274, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу Определение № 182 от 12.07.2012 г. по т.д. № 1452/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ търговско отделение, с което е прекратено производството по делото, образувано по касационната му жалба срещу въззивно решение по т.д. № 3491/2012 г. На Софийски апелативен съд.
В частната жалба е въведен касационен довод за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалния закон – чл.39,ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по частната жалба в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна.
С определението, предмет на обжалване, предходният състав на ВКС, ТК . ІІ т.о. е приел, че указанията му за внасяне на държавна такса са съобщени на жалбоподателя на 14.06.2013 г. и в законоустановения срок, изтекъл на 21.06.2013 г. по делото не са представени доказателства, че е внесъл по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 125 лв. Такава била внесена на 01.07.2013 г., но извършеното от касатора процесуално действие след срока по аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК не следвало да бъде зачетено, което обусловило извода на решаващият състав, че неизпълнението на указанието му съставлява основание за прекратяване на производството по делото.
Определението е неправилно.
Основателни са развитите в частната жалба доводи, че съобщението до дружеството е изпратено на адрес, различен от посочения в исковата молба като адрес за получаване на призовки и съобщения. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато по делото е посочен съдебен адрес, връчването на съобщението следва да се извърши на този адрес, на лицето посочено като адресат. Чл. 37 ГПК/. В случая за преценката на срока по чл. 262, ал. 1ГПК релевантно е не съобщението, връчено на жалбоподателя, макар и на адреса на регистрацията му, а това на посочения от страната съдебен адресат. По делото отсъстват данни съобщение да е било изпратено, респ. връчено на съдебния адрес, от което следва, че за жалбоподателя срок за изпълнение указанията на касационния съд не е започнал да тече от възприетата с определението начална дата и при това положение следва да се приеме, че вносният документ своевременно е представен от касатора. Като е пиел, че указанията му не са били изпълнени в срок и е прекратил производството по делото, съставът на ВКС, ТК, е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 182 от 12.07.2013 г. По т.д. № 1452/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, Второ търговско отделение.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: