О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 778
София, 19.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 3081/2013 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу Определение № 413 от 17.06.2013 г. по ч.т.д.№ 2512/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу определение № 218 от 18.04.2013 г. по в. ч. гр. д. № 394/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено в производство по чл.419 ГПК.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С обжалвания съдебен акт предходният съдебен състав на ВКС, ТК, І т.о. е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че определенията на съда по частни жалби по чл. 419, ал. 1 ГПК не попадат в кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито обжалваемостта може да бъде изведена от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК поради това, че с обжалвания съдебен акт не се разрешава по същество правен спор относно съществуване на вземането – предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение.
Определението е неправилно.
Поради съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса подлежи ли на касационно обжалване определението на въззивен съд по чл. 419 ГПК, с което се отменя отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и е постановено издаването на такава, този въпрос е включен в предмета на Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е образувано на основание чл. 292 ГПК по Разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд от 11.02.2013 г., което прехожда постановяването на сега обжалваното определение. Като не е съобразил наличието на висящо производство по чл.292 ГПК и не е спрял образуваното пред него частно производство до произнасяне с решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решаващият състав е постановил неправилно определение.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за извършване на съответните съдопроизводствени действия.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 413 от 17.06.2013 г. по ч.т.д.№ 2512/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о.
Връща делото на същия състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: