ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269
София, 08. април 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2048 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 4537/27.02.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 1677/2014, с което е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба поради невнасянето на такса за разглеждането й.
Недоволен от определението е жалбоподателят П. на Р. Б., представляван от прокурора П. С., който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл процесуалноправния въпрос за дължимостта на такси от държавните учреждения, когато участието им в делото съставлява упражняване на функцията им, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата В. Е. М. я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил т. 10 ТР № 6/2012, съгласно което държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния служител.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че държавата е освободена от заплащането на такса само по исковете за публични държавни вземания и вещи – публична държавна собственост.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато тъй като поставеният въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата.
По поставения правен въпрос Върховния касационен съд намира, че съгласно чл. 84, т. 1 ГПК държавата и държавните учреждения не са освободени от заплащане на такса само по искове за публични държавни вземания и вещи – публична държавна собственост. Съгласно изричната разпоредба на закона тези лица са освободени от заплащане на такса във всички случаи, освен по искове за частни държавни вземания и вещи – частна държавна собственост.
Несъмнено в общото правило на първо място са включени исковете, с които държавата и държавните учреждения като ищци претендират свое публично вземане или своя вещ – публична собственост, както и исковете, с които по отношение на държавата и държавните учреждения като ответници се отрича съществуването на публично вземане или правото на публична държавна собственост, както и исковете, с които се претендира собствеността върху вещ, която е актувана като публична държавна собственост. Освобождаването от такси обхваща, както първоинстанционното, така и производството в следващите инстанции и производството по отмяна на влезли в сила решения с такъв предмет.
По делото не се поставя въпросът дали държавата и държавните учреждения дължат такса по исковете за парично вземане или вещи на частно лице срещу държавата и държавните учреждения.
Предявеният иск е за обезщетение на вреди по ЗОДОВ срещу прокуратурата, и се поставя въпросът, дължи ли прокуратурата такса по въззивна жалба срещу постановеното решение.
Съдът намира, че уреденото в чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК изключение не засяга изрично установеното в чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК правило, че никоя страна не внася такси и разноски по искове, заведени от прокурор, но произтичащото от общата уредба на таксите правило, че държавен орган (прокурор, К. по чл. 12 ЗОПДИППД и др.) не дължи такса, когато сезира съда или отговаря пред съд като представител на държавата в изпълнение на възложената му с Конституцията и законите компетентност. Затова не се дължи такса по жалба на прокурора срещу решение за осиновяване, за промяна на име или за издаване на друг охранителен акт нито се дължи такса по жалба на прокурора или друг държавен орган срещу решение по иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, тъй като във всички тези случаи прокуратурата или съответния държавен орган представляват държавата в изпълнение на възложената им с Конституцията и законите компетентност.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че подадената въззивна жалба е срещу първоинстанционно решение по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, но неправилно е приел, че държавата и държавните учреждения са освободени от заплащането на такса само по исковете за публични държавни вземания и вещи – публична държавна собственост.
Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за администриране на въззивната жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4537/27.02.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 1677/2014.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.