5
решение по гр.д.№ 6773 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
София, 10.04. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6773 от 2013 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Атрев и А. А. Х. срещу решение № 78 от 23.05.2013 г. по в.гр.д.№ 121 от 2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е изменено решение № 1368 от 06.07.2012 г. по гр.д.№ 856 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, като по същество са отхвърлени предявените от А. А. Х. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване право на собственост върху следните недвижими имоти: 1. реална част от 935 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А., защрихована с червени линии на приподписаната от съда скица на лист 146 от делото на Варненския окръжен съд, 2. ? ид.ч. от реална част с площ от 4887 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 10135.2566.121, целия с площ от 6 888 кв.м., по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А., както и предявения от Р. Г. Атрев и А. А. Х. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да установяване правото им на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10135.2566.167 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Представителят на ответника по жалбата Държавата, представлявана от МРРБ оспорва същата.
С определение № 657 от 19.12.2013 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници след масовизацията през 1958 г.
По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Не съществува презумпция, както неправилно е приел въззивния съд, че при масовизацията през 1958 г. са били отнети от техните собственици всички имоти със земеделски характер, включително овощни градини и лозя. Съгласно чл.11, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г., обн.Изв., бр.14 от 18.02.1958 г. и чл.10, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от 1967 г., обн.в ДВ бр.83 от 25.10.1968 г., членовете-кооператори на ТКЗС загубват правото на собственост само върху земеделските имоти, които се намират извън регулационния план на населеното място /извън чертите на селището/. Не съществува законова норма или установена в закон презумпция в смисъл, че при масовизацията през 1958 г. лицата, които не са членове-кооператори на ТКЗС, загубват правото на собственост върху притежаваните от тях земеделски земи. Напротив, Законът за трудовата поземлена собственост, приет през 1946 г., действал и към момента на масовизацията през 1958 г., е предвиждал възможност за запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя /чл.12/, а за отнемането на земята над този размер е предвиждал нарочна процедура по отчуждаването й /чл.14 от закона/. С оглед на това следва да се приеме, че не всички земеделски имоти, находящи се извън строителните граници на населените места, са били отнети от техните собственици и са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията през 1958 г. и съответно че не всички земеделски имоти подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- например решение № 12 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 3594 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 189 от 05.08.2011 г. по гр.д.№ 1150 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
С оглед отговора на поставения правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че след масовизацията през 1958 г. отнемането на всички имоти със земеделски характер и съответно загубването на правото на собственост върху тези имоти в реални граници е ноторно известен факт, неподлежащ на доказване, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. В. съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.154 от ГПК, като е приел за установен факт /отнемането на процесните имоти от собствениците им и включването им в ТКЗС след 1958 г./ по презумпция, каквато не съществува и поради това е обърнал доказателствената тежест за установяването на този факт. Допуснал е и съществени процесуални нарушения на чл.6, ал.2 от ГПК, като се е произнесъл по въпрос, който не е бил спорен между страните /в отговора на исковата молба, а и по-късно до приключване на делото пред първата инстанция, пълномощникът на ответника не е оспорвал активната материалноправна легитимация на ищците с довод, че процесните имоти са били отнети и включени в блок на ТКЗС, поради което собствеността върху тях може да бъде възстановено само по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред/ и чл.146, ал.2 от ГПК, като не е указал на ищците, че тяхна е доказателствената тежест да оборят съществуващата според съда презумпция, че след масовизацията през 1958 г. всички земеделски имоти са били отнети от техните собственици и включени в блок на ТКЗС.
Решението на въззивния съд е неправилно и поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение на чл.269 от ГПК- произнасяне по основание за неправилност на решението на първоинстанционния съд, което не е било заявено във въззивните жалби на двете страни: нито във въззивната жалба на ищците, нито в тази на ответника се сочи като основание за неправилност на решението на първоинстанционния съд приетото от този съд, макар и не изрично, че процесните имоти не подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Вместо това въззивният съд не се е произнесъл по доводите на страните във въззивните им жалби: нито по доводите в жалбата на ищците, че протокол № 6 от 29.03.1967 г. няма прехвърлително действие за предвидените в него замени на земеделски земи, тъй като тези замени не са извършени в предвидената в закона форма за действителност на сделките за прехвърляне на недвижими имоти- нотариална форма и не са били вписани; че ищците са станали собственици на процесните имоти по давностно владение, осъществявано през периода от 1963 г. до настоящия момент и че липсват доказателства Държавата да е придобила тези имоти, нито по доводите в жалбата на ответника, че протоколът за замяна от 1967 г. не бил оспорен от ищците своевременно и че липсвал документ за собственост след извършените с протокол № 6 от 29.03.1967 г. замени. В. съд е следвало да се произнесе в мотивите на решението си по тези доводи, като отчете дали в случая се касае за замени по чл.131 от З. или за замени по общия ред; дали при извършени замени по реда на З. с решение на общинската комисия за Т. за настъпване на прехвърлителното действие на тези замени е нужно съставянето на нотариални актове или прехвърлянето е по силата на самото решение на комисията за Т.; дали вписването на акт или договор да прехвърляне на недвижим имот е част от формата за действителност на този акт или договор; дали твърдението на ищците за придобиване на имотите по давност е заявено своевременно с исковата молба или пред първоинстанционния съд или едва във въззивната жалба и ако е своевременно заявено- дали е основателно; дали представеният по делото протокол № 6 от 29.03.1967 г. доказва придобиването на правото на собственост върху част от спорните имоти от Държавата на основание замяна с оглед предвиденото в чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ отпадане на прехвърлителното действие на тези замени /същите се запазват само, ако един или и двата заменени имота са били застроени или с тях е било извършено разпореждане до влизане в сила на ЗСПЗЗ/, като вземе предвид, че в тежест на Държавата е било, ако твърди това, да докаже, че са налице някои от предпоставките на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ за запазване на прехвърлителното действие на тези замени- прехвърляне или застрояване на имотите.
На основание чл.293, ал.3 от ГПК след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, тъй като се налага извършването на ново процесуално действие: поставяне на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза: 1. Да провери регулационния план, одобрен със заповед № 1035 от 19.09.1961 г. на К., за който има данни в решение от 28.10.2003 г. по гр.д.№ 3841 от 2002 г. на Варненския районен съд /лист 184 от делото на Районния съд/ и даде заключение на чие име са се водели процесните имоти по този регулационен план- на ТКЗС, на УБО или на наследодателите на ищците, 2. Да даде заключение има ли други кадастрални и регулационни планове след 1961 г. за местността, в която се намират процесните имоти и ако да- по тези планове имотите били би са включени в границите на блок на ТКЗС или са били записани на УБО или на наследодателите на ищците, 3. Има ли данни по кадастралните и регулационни планове на местността след замените с протокол № 6 от 29.03.1967 г. имотите да са записани на УБО на основание на тези замени и 4. На чие име се водят по разписните листове към кадастралните и регулационни планове получените по замяна с протокола от 29.03.1967 г. от З. Атанасова Х. и А. А. Х. ниви от 0,8 дка в м.”Журналист” и били ли са отчуждавани или застроявани тези имоти в периода от 29.03.1967 г. до влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г.
В. съд има право да постави такава допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза с оглед приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2013 г. на О. на ВКС- тъй като от приетите пред първоинстанционния съд основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза тези въпроси са останали неизяснени и тъй като във въззивната жалба на ищците се съдържа довод за необоснованост на фактическите изводи на съда в първоинстанционното решение относно прехвърлителното действие на замените от 29.03.1967 г. /първоинстанционният съд е приел, че обективираните в протокол № 6 от 29.03.1967 г. замени имат прехвърлително действие и поради това е отхвърлил исковете за собственост върху два от претендираните имоти/. Съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение в този случай въззивният съд може и служебно /дори и без искане на страните по делото/ да назначи експертиза за изясняване на тези въпроси.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 78 от 23.05.2013 г. по в.гр.д.№ 121 от 2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.