О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 23.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч. т. дело № 661/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение № 2289 от 21.11.2013 г. по ч. т. д. № 1280/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 04.10.2013 г. по ч. гр. д. № 372/2012 г. на Старозагорски окръжен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съобразения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон. Основно същият възразява срещу даденото от решаващия съд тълкуване на разпоредбата на чл.637, ал.5 ТЗ , въз основа на което от приложението поле на нормата са изключени личните обезпечения, какъвто характер притежава авалът при менителничните ефекти. С частната жалба са наведени и доводи за липса на основание за спиране на производството по отношение на солидарните длъжници [фирма] и Т. М. К. – авалист, като се поддържа, че доколкото авалът представлява самостоятелна едностранна абстрактна сделка и авалистът отговаря за изпълнението на задължението по записа на заповед на самостоятелно правно основание от издателя на ефекта, то спирането на производството за претендираното парично вземане по ефекта срещу издателя на същия, на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ не препятства дори и временно възможността кредиторът да търси удовлетворяване на вземането си от авалиста по ефекта. В приложено към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният касатор се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба – Т. М. К. от [населено място] в срока по чл.276, ал.1 ГПК оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното определение, а алтернативно и основателността на въведените касационни основания.
Вторият ответник – [фирма], не взема становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, като взе предвид данните по делото и становището на страните, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК,приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пред Окръжен съд [населено място] е предявен от [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК против ответниците [фирма], [населено място] и Т. М. К. от същия град за признаване за установено, че последните дължат солидарно на ищеца сумата 24 154,50 евро по два броя запис на заповеди от 18.10.2007 г., издадени от [фирма] и авалирани от Т. М. К.. В хода на производството по така предявения установителен иск е постановено решение № 281/05.07.2013 г. по т. д. № 601/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на [фирма] и съобразявайки горното обстоятелство първоинстанционният съд е спрял производството по делото по отношение на двамата ответници на основание по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е счел, че разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ в случая е неприложима, тъй като личните обезпечения, поръчителството, респективно – авал при менителничните ефекти, не се включват в обхвата на цитираната разпоредба.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт, позволяват да се приеме, че по отношение на първия поставен от жалбоподателя правен въпрос не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Макар и същият да е значим за изхода на делото, то са неоснователни доводите в частната жалба за разрешаването му от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, по приложението на чл. 637, ал. 5 ТЗ. Съгласно същата, израз на която са и постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения на ВКС, някои от които цитирани и от жалбоподателя : № 682/17.07.2012 г. по ч. т. д. № 321/2012 г. на II т.о., № 33 от 18.01.2013 г. по ч. т. д. № 852/2012 г. на II т. о. и № 889 от 20.12.2013 год., по ч.т.д.№ 4397/2013 г., под „обезпечение с имущество на трети лица“ по смисъла на горецитираната разпоредба следва да се разбират само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на парично задължение на дружеството – търговец, за което е открито производството по несъстоятелност, но не и личните обезпечения – поръчителството, респективно авал, при менителничните ефекти. Обстоятелството, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос, свързан с приложението на чл.637, ал.5 ГПК, е изцяло съобразено с възприетото в посочената съдебна практика становище на касационната инстанция по същия, изключва да е налице визираното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на втория процесуалноправен въпрос, който релевантен за крайния правен резултат по делото е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК и изразена в посочените от жалбоподателя определения: № 33 от 18.01.2013 г. по ч. т. д. № 852/2012 г. на II т. о. и № 347 от 11. 05. 2011 г. по ч. т. д. № 106/2011 г..
Съгласно последната издателят на записа на заповед и авалистът, подписал записа на заповед, не са необходими другари, а имат положението на обикновени другари в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца по издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение. Поради това е и основателен доводът на дружеството – жалбоподател, че по отношение на вторият ответник, в качеството му на обикновен другар /солидарно отговорен по предявените вземания на основание сключения договор за поръчителство/, липсва основанието по чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране на производството по делото.
Или, обстоятелството, че при предявените в субективно съединяване искове за парично вземане срещу солидарни длъжници, каквито в случая са лизингополучателят и поръчителят, е налице възможност те да бъдат решени по различен за двамата другари начин, означава, че и изискването на чл. 637, ал.1 ТЗ за спиране на производството по делото за ответника, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност се явява неприложимо по отношение на другия ответник, спрямо който правилата на несъстоятелността не се отнасят.
Следователно обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд в частта, с която я спряно производството по делото на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ и по отношение на поръчителя Т. М. К. е неправилно и като постановено в противоречие със закона и посочената по-горе съдебна практика следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото в касационното производство и уважената част на частната касационна жалба, на частния жалбоподател следва, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции, възлизащи общо на сумата 15.00 лв., които същият своевременно е претендирал.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ въззивно определение № 2289 от 21.11.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 1280/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено протоколно определение от 04.10.2013 г. по т. дело № 372/2012г. на Старозагорски окръжен съд за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ по отношение на ответника Т. М. К. от [населено място]
Делото да се изпрати на Окръжен съд Стара Загора за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора по предявения от [фирма], [населено място] иск срещу ответника Т. М. К..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2289 от 21.11.2013 г., постановено по ч. т. дело № 1280/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, в останалата му част за спиране на производството по делото по отношение на ответника [фирма], гр. Стара З..
ОСЪЖДА Т. М. К. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 15.00 лв. деловодни разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: