О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София,23.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч. търг. д. № 1387/2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. В. от [населено място] против разпореждане № 133 от 04.04.2014 г., постановено от Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС по преписка с вх. № 2247/14.02.2014 г., с което, поради неотстранена в срок нередовност е върната подадената от частния жалбоподател искова молба по чл. 47 ЗМТА за отмяна на решение № 387/ 14.11.2013 г., по арбитражно дело № 387/2009 г. на арбитър Б. Г., [населено място].
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила. Основно частният жалбоподател възразява срещу извода в обжалвания съдебен акт, че е редовно уведомен за указанията, дадени му с разпореждане на председателя на Първо търговско отделение на ВКС от 19.02.2014 г., поради което счита, че неизпълнението им не би могло да обуслови приложението на чл.129, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид направените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството по преписка вх. № 2247/14.02.2014 г. е образувано по предявен от М. П. В., [населено място] иск с правно основание чл. 47 ЗМТА срещу [фирма], за отмяна на арбитражно решение № 387 от 14.11.2013 г. по В. № 387/ 2009 г. на арбитър Б. Г., [населено място].
С разпореждане от 19.02.2014 г. Председателят на Първо търговско отделение на ВКС,на основание чл. 129, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.127 ГПК и чл.128, т.2 ГПК е оставил без движение исковата молба на ищеца М. П. В., на която е дал конкретни указания, в едноседмичен срок от съобщаването им, да отстрани нередовността и, като приведе същата в съответствие с изискванията на приложимата процесуалноправна уредба и представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 64,72 лв., съгласно чл. 48, ал. 3 ЗМТА във вр. с чл. 71 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По съображения, че на приложеното към преписката съобщение за връчване постановеното по реда на чл.129, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 ГПК разпореждане на страната, призовкарят е отбелязал, че при няколкократните посещения на адреса не е намерил адресата на същото, с разпореждане на председателя на І т.о. от 17.03.2014 год., на осн. чл.129, ал.2, пр.2 ГПК е поставено обявление на определеното за това място в съда, което е свалено след изтичане на установения от закона едноседмичен срок на 01. 04.2014 год..
Поради неотстраняване нередовността на така подадената от М. П. В. искова молба в рамките на определения от съда срок, същата е върната обратно на нейния подател, на осн. чл.129, ал.3 ГПК, с разпореждане № 133 от 04.04.2014 год. на председателят на първо търговско отделение на ВКС .
Разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено.
Видно от титулната част на искова молба с вх. на ВКС № 2247/14.02.2014 год., подадена от М. П. В. в същата ищецът изрично е посочил адреса си за призоваване, с което изискването на чл. 127, ал.1, т.2 ГПК е изпълнено.
Следователно само по себе си обстоятелството, че при няколкократните посещения на посочения в исковата молба адрес от призовкаря, ищеца не е открит на същия, не е достатъчно, при отсъствие на конкретни данни, последният да го е напуснал временно или за постоянно, респ. този адрес да е неверен, за да обоснове правен извод за приложението на чл.129, ал.2, пр.2 ГПК и аргумент в подкрепа на изложеното и нормата на чл.46, ал.1 , във вр. с чл.43, ал.1 ГПК.
Липсата на редовно връчени на страната указания, дадени и по реда на чл.129, ал.1 ГПК, изключва и наличието на процесуална възможност за налагане предвидената от законодателя своеобразно процесуална санкция по чл.129, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 133 от 04.04.2014 г. на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС, постановено по преписка с вх. на ВКС № 2247/14.02.2014 г..
ВРЪЩА преписката на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС за продължаване процесуалните действия по администриране на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.