О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София 13.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №2995/2014 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Т. М., С. Г. Т., Б. Р., всички със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат П. К., срещу определение №338 от 27.03.2014 год. по ч. гр.дело №1144/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 04.03.2014 г. по гр. дело №1541/2007 г. на Казанлъшкия районен съд. С първоинстанционното определение на основание чл.38, ал.2 КМЧП е спряно производството по делото до приключване на гр. дело №1270/2007 г. на Първи анадолски помирителен съд – Турция.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това дали решението на турския съд за изпълнение на завещанието има обуславящо значение за правилното решаване на делото след като предмет на завещанието е само имущество, намиращо на територията на Турция, а процесният имот е в България. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Представено е определение №179 от 14.02.2014 г. по ч. гр.дело №1059/2014 г. на Старозагорския окръжен съд.
Ответникът по частната жалба Е. С. Б., [населено място], не е заявил становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Старозагорският окръжен съд е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на Й. Т. М., С. Г. Т., Б. Р. срещу Е. С. Б. за признаване за установено, че ищците са собственици на идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място]. Според ищците ответникът е наследник по завещание на Ф. В. само за имотите и в Турция, но не и в България, поради което и не е собственик на процесния имот.
Повдигнатият въпрос обуславя изхода на делото и се решава противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното с частната касационна жалба определение. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По описаните по-горе дела няма връзка на такава обусловеност, която да е основание за спиране на производството по установителния иск за собственост. Това е така, защото по делото е установено от неоспорената от страните експертиза, приета в съдебното заседание на 09.10.2008 г., че завещанието на Ф. В. се отнася само за имотите и в Турция, но не и в България.
Ето защо обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото да се върне на Казанлъшкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №338 от 27.03.2014 год. по ч. гр.дело №1144/2014 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №338 от 27.03.2014 год. по ч. гр.дело №1144/2014 г. на Старозагорския окръжен съд и потвърденото с него определение от 04.03.2014 г. по гр. дело №1541/2007 г. на Казанлъшкия районен съд.
ВРЪЩА делото на Казанлъшкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.