2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 3488 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр.София, 30.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
В. Й.
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 3488 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ш. И. П., М. И. П., Ф. И. Г., Д. И. П., А. А. П., Е. А. М., Ф. А. П. и Я. М. П. срещу определение № 56 от 24.03.2014 г. по гр.д.№ 7725 от 2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е върната като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК подадената от жалбоподателите касационна жалба вх.№ 2954 от 08.10.2013 г. срещу решение № 3365 от 15.08.2013 г. по в.гр.д.№ 234 от 2013 г. на Благоевградския окръжен съд, прекратено е производството пред ВКС и са присъдени разноски на ответниците по жалбата.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същия да бъде отменен.
В писмен отговор от 30.05.2014 г. особеният представител на ответницата Т. И. Г.- Д. оспорва частната жалба.
Останалите ответници Ш. О. И., Н. А. Ш., А. О. Х., О. О. И., И. О. Ислям, А. О. Севдева, Ю. О. Ислям, О. И. Г., С. И. Г. и Х. О. И. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на 27.03.2014 г., а частната жалба е подадена по пощата на 03.04.2014 г./ и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следното: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК по искове за собственост, каквото е настоящото дело, цената на иска е равна на данъчната оценка на имота- предмет на делото. Видно от изложеното в исковата молба, предмет на предявения по настоящото дело ревандикационен иск е възстановеният на ищците с решение № 6912 от 18.01.2010 г. на ОСЗ- [населено място] бивш земеделски имот, представляващ 4000/9329 ид.ч. от имот с пл.№ 526 от кв.45 по кадастралния план на [населено място], [община], област Б. от 1993 г., стар парцел XV, от който по искане на ответниците със заповед № 19 от 24.08.1998 г. на Кмета на община [населено място] са били образувани 6 нови парцела: парцел XV, парцел X., парцел X., парцел X., парцел XX и парцел X.. По делото не е представена данъчна оценка на претендирания имот /представеното и намиращо се на лист 92 от делото на районния съд удостоверение за данъчна оценка изх.№ [ЕГН] от 07.09.2011 г. е общо за няколко парцела, част от които не са предмет на делото, например: парцели VII, VIII и X./. При липсата на данъчна оценка за конкретния претендиран имот, едва с решението си първоинстанционният съд е определил цената на иска на 2 379,30 лв. /1/6 от посочената в удостоверението от 07.09.2011 г. данъчна оценка/. С определение № 1396 от 10.04.2013 г. въззивният съд е определил по-висока цена на иска, съответстваща на посочената в удостоверението данъчна оценка от 14 276 лв. и поради това е осъдил въззивниците да заплатят държавна такса по жалбата общо в размер на 71,38 лв. /1/2 от дължимата за завеждане на делото такса от 142,76 лв.- 4 % от 1/4 от 14 276 лв./. Въпреки предвидената в чл.70, ал.2 от ГПК възможност, това определение на въззивния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. Поради това при преценката за допустимост на касационното обжалване на постановеното от Благоевградския окръжен съд въззивно решение за цена на иска следва да се приеме сумата 14 276 лв.
Предвид на гореизложеното, обжалваното определение на ВКС, Второ г.о., с което е прието, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК /поради това, че цената на иска е под 5000 лв./ е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на съда за произнасяне по допускане на касационното обжалване по реда на чл.288 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 56 от 24.03.2014 г. по гр.д.№ 7725 от 2013 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВКС за произнасяне по реда на чл.288 от ГПК по подадената касационна жалба вх.№ 2954 от 08.10.2013 г. срещу решение № 3365 от 15.08.2013 г. по в.гр.д.№ 234 от 2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.