ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 733
София, 10. октомври 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4668 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 376/06.10.2014 на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 493/2013, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) на К. срещу Р. Т. С. от София и С. В. С. от Л. чрез налагането на запор върху всички техни вземания по сметки във всички банки, лицензирани в Република България до размера на 259.973,42 лева.
Недоволни от определението са жалбоподателите Р. Т. С. и С. В. С., представлявани от адв. А. Ч. от РАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правото на ответника по обезпечение да участва в производството по жалбата на ищеца срещу първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молба за допускане на обезпечение и за наличието на обезпечителна нужда при постановяване на повече обезпечителни мерки, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата К., представляван от юрк. П. К. и Д. О. я оспорва, като счита, че не са посочени ясно правни въпроси, които обуславят решението по делото нито в какво се състои противоречието със задължителната практика на Върховния касационен съд и какво е значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество ответникът счита, че правилно въззивният съд е приел наличието на обезпечителна нужда, тъй като с предявения иск се претендира отнемането на имущество за 259.973 лева, а обезпечителни мерки са наложени върху имущество на стойност 102.920 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение по обезчаването на иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и е въззивно, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по отношение на жалбоподателката е установено извършването на престъпление в приложното поле на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), имуществото, по отношение на което е поискано налагане на обезпечителни мерки е придобито през проверявания период и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, което обосновава нуждата от обезпечение. Предявеният иск е за отнемане на имущество на стойност 259.973,42 лева, а стойността на възбраненото и запорирано имущество е 102.919,89 лева което обосновава наличието на неудовлетворена обезпеителна нужда. Обезпечителната мярка запор върху всички вземания по сметки във всички банки, лицензирани в Република България е достатъчно конкретизирана, доколкото те може да бъдат точно установени при изпълнението на обезпечителната заповед.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос за наличието на обезпечителна нужда при постановяването на повече мерки обуславя съдържанието на обжалваното определение и е решен в противоречие със задължителната практиката на Върховния касационен съд, установена с определение № 323/25.05.2010, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. №252/2009.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че не е необходимо нуждата от обезпечение да съответства на наложената обезпечителна мярка, само когато поисканата обезпечителна мярка е една. В този случай съдът не може да наложи друга мярка, която не е поискана, но и не може да откаже да удовлетвори нуждата от обезпечение. При налагането на обезпечителна мярка, която надхвърля обезпечителната нужда защитата на ответника по обезпечението е осигурена от гаранцията, която съдът може да определи, когато това е допустимо, както и от правото на ответника да замени (като учреди обезпечение пред съд по реда на 180 и 181 ЗЗД) или поиска заменянето на постановената обезпечителна мярка (като предложи друга подходяща мярка). Когато поисканите обезпечителни мерки са повече от една, съдът може да наложи следваща от поисканите мерки, само ако предходните не удовлеворяват нуждата от обезпечение.
ЗОПДИППД (отм.) урежда в чл. 4 до чл. 10 отнемането на налично имущество, както и полученото от отчуждаването на вещи, които проверяваното и свързаните с него лица са отчуждили в полза на трети лица, които придобиват противопоставими на държавата права върху придобитото. Няма обезпечителна нужда, когато с иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) се претендира отнемането на друго имущество: извършени вноски в погашение на различни задължения, парични средства които са били, но вече не са налични у проверяваното и свързаните с него лица и др. под.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда, доколкото с предявения иск се претендира и отнемането на полученото от съпруга на проверяваното лице, който е продал недвижим имот през 2009 г. за сумата 11.000 лева. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че нужда от обезпечение съществува за разликата над тази сума, както и за равностойността на извършени вноски в погашение на кредити и парични средства които са били, но вече не са налични у проверяваното и свързаните с него лица. Също в нарушение на закона въззивният съд е приел, че запорът върху всички вземания по сметки във всички банки, лицензирани в Република България (макар и до определен размер) е подходяща обезпечителна мярка. Такава обезпечителна мярка е недопустима дори в полза на кредитор, който не може да иска разкриване на банковата тайна за длъжника. Още по-малко това е допустимо за кредитор, който разполага и се е възползвал от тази възможност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 376/06.10.2014 на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 493/2013.
ОТМЕНЯ определение № 376/06.10.2014 на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 493/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.