1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
гр.София, 30.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 5582 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№5002/14.07.2014г., подадена от О. П. – В., срещу разпореждане №920/26.06.2014г., постановено по възз.гр.д.№ 181/2014г. на Окръжен съд – Враца, с което касационната жалба на П. на РБ е върната, поради невнесена държавна такса за касационното обжалване в размер на сумата 30 лева.
В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като П. като държавно учреждение не дължи заплащане на държавна такса, съгласно правилото на чл.84 ал.1 т.1 вр. с чл.83 ал.1 т.3 ГПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 84 ал.1 т. 1 ГПК държавата и държавните учреждения са освободени от заплащане на такса във всички случаи, освен по искове за частни държавни вземания и вещи – частна държавна собственост. Това общо правило включва: 1/ исковете, с които държавата и държавните учреждения като ищци претендират свое публично вземане или своя вещ – публична собственост; 2/ исковете, с които по отношение на държавата и държавните учреждения като ответници се отрича съществуването на публично вземане, или правото на публична държавна собственост; 3/ исковете, с които се претендира собствеността върху вещ, която е актувана като публична държавна собственост. Освобождаването от такси обхваща както първоинстанционното, така и производството в следващите инстанции и производството по отмяна на влезли в сила решения с такъв предмет.
В случая обаче, предмет на спора не е въпросът дали държавата и държавните учреждения дължат такса по исковете за парично вземане, или вещи на частно лице срещу държавата и държавните учреждения, за да намери приложение уреденото изключение от правилото на чл.84 ал.1 т.1 ГПК. Предявеният иск е за присъждане на обезщетение за вреди по ЗОДОВ, насочен от увреденото лице срещу прокуратурата, поради което предмет на спора е въпросът – дължи ли прокуратурата такса при обжалване на постановеното решение.
По този въпрос, за съдилищата е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Определение № 269/08.04.2014г. по ч.гр.д.№2048/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, която се споделя от настоящия състав. В цитираното определение е прието, че уреденото в чл. 84, ал. 1 т. 1 ГПК изключение не засяга изрично установеното в чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК правило, че никоя страна не внася такси и разноски по искове, заведени от прокурор, но и произтичащото от общата уредба на таксите правило, че държавен орган /прокурор, Комисията по чл. 12 ЗОПДИППД и др./ не дължи такса, когато сезира съда, или отговаря пред съд като представител на държавата в изпълнение на възложената му с Конституцията и законите компетентност. Затова и не се дължи такса по жалба на прокурора срещу решение за осиновяване, за промяна на име, или за издаване на друг охранителен акт, нито се дължи такса по жалба на прокурора или друг държавен орган срещу решение по иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, тъй като във всички тези случаи прокуратурата, или съответният държавен орган представляват държавата в изпълнение на възложената им с Конституцията на РБ и законите компетентност. В същия смисъл са и разрешения на състави на ВКС, съставляващи незадължителна съдебна практика, произнесени в производство по чл.274 ал.2 ГПК, например – Определение №721/07.10.2014г. по ч.гр.д.№4997/2014г. ВКС, ІІІ г.о., Определение №509/01.07.2014г. по ч.гр.д.№3861/2014г. ВКС, ІІІ г.о., Определение №90/18.03.2014г. по ч.гр.д.№1096/2014г. ВКС, ІІ г.о., Определение №116/14.02.2014г. по ч.гр.д.601/2014г. ВКС, ІV г.о. и др.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г.о., намира, че неправилно окръжният съд е приел, че по подадената касационна жалба срещу въззивното решение, постановено по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, държавата и държавните учреждения, в т.ч. и П. на РБ, дължат внасяне на държавна такса. Ето защо, незаконосъобразно съдът е дал указания за внасяне на такава такса за касационното обжалване и след неизпълнението на това разпореждане е постановил, на основание чл.286 ГПК, връщане на подадената от П. на РБ касационна жалба. Атакуваният съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а делото – върнато за извършване на следващите се процесуални действия по администрирането му.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №920/26.06.2014г., постановено по възз.гр.д.№ 181/2014г. на Окръжен съд – Враца, с което е върната касационна жалба на П. на РБ срещу въззивно решение №205/16.05.2014г. по възз.гр.д.№181/2014г. по описа на ОС – Враца.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.