Определение №47 от 16.1.2015 по ч.пр. дело №7337/7337 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 47

гр.София, 16.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 7337/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 330 от 31.10.2014 г. по гр.д.№ 4356/ 2014 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 1036/ 2013 г. на Пернишки окръжен съд и е прекратено производството по делото. Определението е постановено по съображения, че цената на исковете, предявени от [община] срещу [фирма], е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на обжалване.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като в предмета на спора е включено установяване на принадлежността на правото на собственост не само върху земя и сграда, чиято данъчна оценка е под 5 000 лв, а и на енергийно съоръжение, намиращо се в сградата. За него цената на иска е определена по пазарна стойност от първоинстанционния съд и тя е над 5 000 лв, поради което касационното обжалване не е изключено по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Счита, че въззивното решение подлежи на касационен контрол и моли определението, с което е прието обратното, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – я оспорва и моли да бъде оставена без уважение с доводи, че цената на иска за трафопоста следва да се определи единствено от данъчната оценка на сградата, а не и от тази на енергийното съоръжение в нея.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата е и основателна.
Делото е образувано по предявени срещу [фирма] искове за установяване на правото на собственост върху сграда – трафопост в кв.Ц., [населено място], [населено място], представляващ съвкупност от сграда и енергийно съоръжение и на земята, върху която е построен трафопоста. В първото съдебно заседание по делото съдът е приел удостоверение за данъчна оценка на земята и сградата, които са съответно 43,70 лв и 70,10 лв. В същото съдебно заседание съдът е приел заключение на оценителна експертиза, съобразно която пазарната стойност на енергийното съоръжение в трафопоста е 10 397 лв. Съдът е приел, че такава е цената на иска за електросъоръженията и е изискал от ищеца внасяне на допълнителна държавна такса, което е сторено. Страните не са правили възражения по цената на иска. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за собственост касателно трафопоста и съоръженията в него и е уважил иска за собственост върху земята. Въззивният съд е отменил частично неговото решение и е отхвърлил исковете изцяло.
При това положение основателно частният жалбоподател възразява, че цената на исковете за собственост, по които въззивният съд е постановил решение, не е равна на данъчната оценка на земята и сградата. Претендира се установяване на собствеността и върху енергийни съоръжения които нямат данъчна оценка и по отношение на които цената на иска е определена според пазарната им стойност, която е над 5 000 лв. Първоинстанционният съд е сторил това служебно, в първото съдебно заседание по делото и е изискал внасяне на дължимата такса. Страните не са направили възражения по цената на иска и въпросът за тази цена не може да бъде пререшаван повече нито по възражение на страните, нито служебно от съда. Постановеното по искове с такава цена решение подлежи на касационно обжалване, в който смисъл е и практиката на ВКС по дела между същите страни (срв. определение № 335 от 09.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3336/ 2014 г., І г.о., определение № 381 от 05.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3272/ 2014 г., ІІІ г.о.). Касационната жалба не попада в предметния обхват на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК и не следва да бъде оставена без разглеждане на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 330 от 31.10.2014 г. по гр.д.№ 4356/ 2014 г. и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top