О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 05.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.12.2014 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2430 / 2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ”Е. М.”АД, гр.София против определение на Софийски апелативен съд № 1121 от 19.05.2014 год., по т.д.№ 1207/2014 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалба вх.№ 13564/ 28. 11. 2013 год. подадената от настоящия частен жалбоподател срещу Постановление на Софийски градски съд, Т.О.VІ-14 с-в от 13.11.2013 год., по т.д.№ 95/ 2012 год. за възлагане върху “Е.” Е. обособена част от масата на несъстоятелността на длъжника “ТЕРМОБЛОК”О./ н/, състояща се от индивидуализирани в съдебния акт недвижими имоти – негов актив, за сумата 882 480.00 лева.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд, че при направения от него в хода на публичната продан отказ от наддаване липсва правен интерес от предприетото обжалване и същият не е активно материалноправно легитимиран по см. на чл.717з, ал.3 ТЗ. Аргументите му са, че щом цената на имуществото от масата на несъстоятелността, което е възложено с обжалваното Постановление на СГС, е определена в нарушение на законовите изисквания на чл.717, ал.1 във вр. с чл.677, ал.1, т.8 ТЗ, то с оглед качеството му на участник в публичната продан, той има правен интерес да обжалва същото. Като допълнителен мотив в подкрепа на изразеното становище е посочена създаваната с отмяна на обжалваното Постановление потенциална възможност за провеждане на нова публична продажба, в която отново да упражни правото си на участие.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и, позовавайки се на настъпили с оттегляне на наддавателното предложение на ”Е. М.”АД, правни последици за ЮЛ, изключващи възприемането му като участник в търга по см. на чл.717з, ал.3 ТЗ..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу прекратителен съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без разглеждане частната жалба на ”Е. М.”АД, гр.София Софийски апелативен съд е приел същата за процесуално недопустима, поради липса на правен интерес за настоящия частен жалбоподател. Като аргумент за отсъствие на тази абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, въззивният съд е посочил заявения в хода на търга с явно наддаване от ”Е. М.” АД, отказ от наддавателно предложение, обективиран в съответния наддавателен лист, последица от който е разпореденото от чл. 717е ТЗ загубване качеството на „участник в търга” по см. на чл.717з, ал.3 ТЗ. Следователно, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, доколкото дори при постигната отмяна на процесното възлагателно Постановление, продаваните като обособена част от масата на несъстоятелността на длъжника, недвижими имоти, не биха могли да се възложат на АД- частен жалбоподател, поради вече заявен отказ, то в неговата правна сфера не би настъпила и онази положителна промяна, която да обосновава правния му интерес от предприетото обжалване.
Отсъствието на правен интерес за ”Е. М.” АД, гр.София е мотивирано и с изготвената оценка на недвижимите имоти, която същият оспорва като занижена от вещото лице, по съображения, че по- високата цена на същите, би била не само във вреда на жалбоподателя, но последният, който не е и кредитор с прието вземане, не заявява и интерес от покупка на по- висока цена при евентуално ново наддаване.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Съгласно чл.717з, ал.3 ТЗ издаденото от съда по несъстоятелността Постановление за възлагане на недвижим имот, продаден по реда на глава четиридесет и шеста на ТЗ, подлежи на обжалване пред апелативния съд, легитимирани за което са лицата, участвали в търга и длъжникът. Не съществува спор в последователната практика на ВКС, по приложението на чл.717з, ал.3 ТЗ, че в това производство всеки един от тях може да релевира и оплаквания, свързани с допуснати нарушение при проведената по реда на чл.717а и сл. ТЗ публична продажба.
В разглеждания случай е безспорно, че жалбоподателят е направил валидно наддавателно предложение при продажбата на процесното имущество и е внесъл определения по реда на чл.717в, ал.2 ТЗ задатък. Следователно, независимо от последвалия в хода на търга отказ от наддаване, същият не е загубил качеството на „участник в търга“, поради което и подадената от него жалба е процесуално допустима. Нещо повече, дори да бъде споделено явно изразеното от въззивния съд разбиране за пълна идентичност на вложеното от законодателя съдържание в понятията „участник в търга” и „наддавач”, което настоящият съдебен състав не споделя, считайки, че първото от тях има по –широк обхват по отношение кръга на лицата, които са активно легитимирани по см. на чл.717з, ал.3 ТЗ, то сам по себе си отказът на участващия в търга да продължи да наддава, съобразно обявената по реда на чл.717а ТЗ стъпка, но без да изтегли внесения задатък, не обосновава правен извод нито за отказ от вече направеното от него наддавателно предложение, нито за загубване качеството му на участник в търга и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е именно разпоредбата на чл.717е, ал.1, т.2 ТЗ, на която въззивният съд неуместно се е позовал, за да обоснове липсата на правен интерес за страната.
Що се касае до останалите съображения, с които е аргументирано приетото отсъствие на правен интерес, настоящият съдебен състав намира, че те са лишени от основание в закона, поради следното:
Нито в специалния ТЗ, нито в общия ГПК е регламентиран самостоятелен ред за обжалване дадената оценка на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника, предмет на предприетата публична продажба, поради което обжалвайки Постановлението за възлагане легитимираните по см. на чл. 717з, ал.3 ТЗ лица могат да релевират и оплакванията си, свързани с нарушения в процедурата, предвидена с императивните разпоредби чл.717а – 717з ТЗ, вкл. относно начина на оценка на имота, предмет на процесната обособена част. Следователно, в конкретния случай, както е посочил и въззивният съд, взетото от събранието на кредиторите решение по отношение начина на определяне оценителите, метода на оценка и начина на осребряване на имуществото, предмет на публичната продажба безспорно не е било изпълнено, поради което само по себе си същото е достатъчно, за да обоснове правния интерес на жалбоподателя от предприетото обжалване, предвид създадената с чл.717и ТЗ възможност за нова продажба, обуславяща и извършването на нова оценка.
Последната несъмнено изключва приложението на чл.717е, ал.2 ТЗ в разглежданата хипотеза и обуславя незаконосъобразността на извода на въззивния съд, че дори при постигната отмяна на процесното постановление за възлагане, тя няма да рефлектира в правната сфера на жалбоподателя ”Е. М.” АД, предвид невъзможността включените в него имоти да му бъдат възложени.
Отделен в тази вр. остава въпросът за липсата на доказателства, че представената от оценителя оценка, с която е определена цената на процесната описана обособена част, би се явила занижена спрямо тази, изчислима по приетия от общото събраните на кредиторите метод.
Що се касае до липсата на заявено в тази насока от частния жалбоподател възражение пред синдика, то последното не е елемент от фактическия състав на чл.717з, ал.3 ТЗ и затова е ирелевантно за успешното упражняване правото на жалба.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1121 от 19.05.2014 год., по т.д.№ 1207/2014 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество на подадената от ”Е. М.”АД, гр.София частна жалба с вх.№ 135641/28.11.2013 год. срещу Постановление на Софийски градски съд от 13.11.2013 год., по т.д.№ 95/2012 год., за възлагане обособена част от масата на несъстоятелността на ТЕРМОБЛОК”О./ н/ върху “Е.” Е..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: