О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр.София, 06.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1003/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на З. к. „Д. **” срещу определение на Пловдивски апелативен съд от 14.01.2015 г. по дело № 1221/ 2014 г. С него е спряно производството по предявения от частния жалбоподател иск срещу ** „АТ-К. – К., К., Ч., Т. и с.” и [фирма] иск по чл.33 ал.2 ЗС за признаване и упражняване на правото на ищеца на изкупуване на 50/100 ид.ч. от недвижим имот, при условията, при които същият е продаден от ** „АТ-К. – К., К., Ч., Т. и с.” на [фирма] с нотариален акт № **, т.***, н.д.№ 5559/ 2013 г. на нотариус рег.№ ***. Спирането е постановено на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК поради наличието на висящо дело, образувано по искова молба на ** „АТ-К. – К., К., Ч., Т. и с.” против [фирма] за разваляне на договора за продажба, обективиран в посочения нотариален акт, поради неизпълнение на задълженията на продавача.
Жалбоподателят поддържа, че процесът за разваляне на договора е симулативен и е воден единствено с цел да осуети уважаването на предявения от него иск за изкупуване. Според него между двете дела няма връзка на преюдициалност, защото за правото на изкупуване е меродавно пораждането на последици от продажбения договор към момента на сключването му, без оглед евентуалното му бъдещо разваляне. Заявява, че не е страна по делото, по което е предявен иска за разваляне на договора, липсата на субективен идентитет по двете дела също изключва възможността между тях да съществува връзка на преюдициалност. Поради това моли определението за спиране да бъде отменено.
Като ответник по частната жалба, [фирма] я оспорва с доводи, че не могат да се черпят права от противоправно поведение. Ищецът сам заявява, че не е страна по делото за разваляне на договора, въпреки което е подал въззивна жалба срещу решението по него и така злоупотребил с процесуалните си права. Санкцията за такава злоупотреба, според този ответник, трябва да е оставяне без уважение на частната жалба срещу определението за спиране. Счита също, че връзката на преюдициалност между делата е очевидна, доколкото изкупуването може да се осъществи само по съществуващо продажбено правоотношение.
Ответната по частната жалба страна ** „АТ-К. – К., К., Ч., Т. и с.” не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата е и основателна.
За да спре производството по делото, въззивният съд посочил, че решението по иска, предявено от ** „АТ-К. – К., К., Ч., Т. и с.” против [фирма] за разваляне на договор за продажба на идеална част от недвижим имот, има значение за правилното решаване на спора за изкупуване на същата идеална част от имота, за който е предявен иск от съсобственика на дружеството – продавач. Наличие на връзка между делата е прието, макар между страните да няма спор, че З. к. „Д. – /**” не е участвала в производството, образувано по иска за разваляне на договора.
Изводът е неправилен. Решението по предявения иск за разваляне на договора за продажба не обвързва ищеца в настоящето производство. Адресат на силата на пресъдено нещо на това решение са само страните по делото. Това са ответниците в настоящето производство **„АТ-К. – К., К., Ч., Т. и с.” и [фирма]. За ищеца – З. к. „Д.-**” – решението по иска за разваляне няма сила. То може да бъде оспорено като постановено по симулативен процес, защото ограничението по чл.299 ал.3 ГПК важи само за страните по привидния процес, не и за трети лица. Въззивният съд сам следва да реши дали продавача по договора е получил плащане на посочената в него цена, като за ищеца в настоящето производство този факт би имал значение само за обстоятелството кому да плати продажната цена по договора. Ако продавачът на част от съсобствен имот не е получил плащане от купувача, при упражняване на правото на изкупуване другият съсобственик ще трябва да плати продажната цена на продавача, но неплащането няма отношение към основателността на предявения иск по чл.33 ал.2 ЗС, дори да е предявен и уважен иск за разваляне на продажбения договор. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт и жалбата срещу него следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение на Пловдивски апелативен съд от 14.01.2015 г. по дело № 1221/ 2014 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: