О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 19.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 925 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274,ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. П. Д. от [населено място] против определение № 838 от 21.10.2014 год., по в.гр.д.№ 541 / 2014 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено без разглеждане възражението на частния жалбоподател по чл.423, ал.1,т.1 ГПК, с рег.№ 7734/14.03.2012 год. срещу Заповед № 5546 от 29.10.2012 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 7620/2012 год. на Пернишкия районен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба не е взел становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол от касационната инстанция прекратителен съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение Пернишкият окръжен съд, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на св.Г.П., е приел, че подаденото от Д. П. Д. възражение по чл. 423 ГПК, в хипотезата на ал.1, т.1 е извън предвидения от законодателя едномесечен преклузивен срок, поради което е недопустимо и отсъства процесуална възможност за неговото разглеждане по същество.
Същевременно, позовавайки се на постъпила от кредитора „М.” Е. молба, с рег.№ 12076 /30.04.2014 год., с която същият е последният е предявил установителен иск по чл.422, ал.1 , във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземането си срещу длъжника Д. по издадената заповед за изпълнение, въззивният съд е счел, че в случая е налице и друго едно самостоятелно основание за недопустимост на подаденото от последната възражение по чл.423, ал.1 ГПК, каквото е липсата на правен интерес.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
От показанията на разпитания по делото св. Г.П.- служител на ЧСИ С.Д., с рег.№ 752 на КЧСИ, на които ПОС се е позовал, не се установява по категоричен начин, че длъжникът Д. е бил надлежно уведомен по реда на чл.47, ал.1 ГПК за образуваното по издаден изпълнителен лист въз основа на процесната Заповед, изп.д.№ 20137520400716, чрез връчване на съобщение и покана за доброволно изпълнение. Изрично в проведеното по делото пред въззивния съд открито съдебно заседание от 09. 10. 2014 год. този свидетел е посочил, че е в невъзможност да си спомни конкретния случай, поради множеството посетени от него, като служител на ЧСИ, адреси, обяснявайки единствено обичайния си подход за достъп до имота на съответния длъжник, за който също липсва категорично твърдение, че е използван и в разглеждания случай. Следователно, доколкото показанията на този св. се опровергават както от показанията на св. Н. – сестра на частния жалбоподател, преценени по правилото на чл.172 ГПК, така и от обичайната житейска логика – живущи в сграда, със създаден от тях ограничителен режим на достъп за външни лица безпрепятствено да допуснат непознат до апартамента на свой съсед, то липсва основание за начало на срока по чл.423, ал.1 ГПК да се приеме датата 28.11.2013 год., поставена върху отрязъка от уведомлението на ЧСИ С.Д., по горепосоченото изп.д., както необосновано е счел ПОС. Отделен в тази вр. остава въпроса дали показанията на св. Г.П. е следвало да бъдат възприети за достоверни без да бъде приложено и към тях правилото на чл. 172 ГПК и, доколкото със същите последният удостоверява не само изпълнение на собствените си служебни задължения, но и законосъобразността на извършените от работодателя му процесуални действия по делото
Необоснован и изграден в нарушение на процесуалния закон е и изводът на ПОС за липса на правен интерес за частния жалбоподател от подаване на възражение по чл.423, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че кредиторът – заявител в заповедното производство, е предявил установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК само по себе си, при отсъствие на ангажирани по делото доказателства за неговата редовност и допустимост, вкл. с оглед спазване на срока по чл.414, ал.2 ГПК, не е достатъчно, за да се приеме наличието на друг по – облекчен ред за защита на длъжника, изключващ предприетият по чл.423, ал.1 ГПК.
Поради това и след като към писменото възражение на Д., извън искането за допускане на свидетели, не са били ангажирани други доказателства за твърдяната от страната -длъжник датата на узнаване за заповедта за изпълнение, възражението се явява нередовно и съгласно общата разпоредба на чл.101, ал.1 ГПК Пернишкият окръжен съд е следвало да укаже на същата да представи такива в определен от него срок, или сам да предприеме действия, за да установи спазен ли е преклузивният едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК– арг. от т.5а от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
С липсата на дадени на жалбоподателя конкретни указания да представи доказателства за твърдяната от него датата на узнаване за заповедта за изпълнение, вкл. чрез прилагане на удостоверение за съобщаване на запора, наложен върху трудовото възнаграждение на лицето, въззивният съд е нарушил съществените съдопроизводствени правила, което обуславя неправилността на постановеното определение. Допълнителен аргумент в подкрепа на процесуалната незаконосъобразност на обжалваното определение е извършената от решаващия съд преценка за надлежността и датата на връчване на процесната заповед за изпълнение на длъжника по реда на чл.47 ГПК/ показанията на св.М./, дължима не с оглед процесуалната допустимост на възражението по чл.423, ал.1 ГПК, а при разглеждане на неговата основателност, предвид изрично въведените в тази насока доводи и твърдения на страната, настоящ жалбоподател.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Пернишкия окръжен съд № 838 от 21. 10. 2014 год., по в.гр.д.№ 541/2014 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане допустимостта и евентуалната основателност на възражението по чл.423, ал.1 ГПК на Д. П. Д. от [населено място], вх. на ПРС № 8011/21.03.2014 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: