О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 03.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4015 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 250 и чл. 251 ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. „Е.-**” [населено място], обл. П., представлявано от председателя С. М. М., чрез процесуалния й представител адв. М. К., против определение № 521 от 23 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1163 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2014 г., с което са оставени без разглеждане като недопустими молба на кооперацията за допълване на основание чл. 250 ГПК и молба за тълкуване на основание чл. 251 ГПК на решение № 93 от 27 февруари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1163 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2014 г.
В частната жалба се изразява несъгласието на кооперацията с изводите на въззивния съд. Сочи се, че по искане за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, подадено от въззиваемия Г., кооперацията е подала писмено становище и молба с правно основание по чл. 250 и чл. 251 ГПК – за допълване и тълкуване на решението, тъй като допуснатите грешки не могат да бъдат отстранени по реда на поправката на очевидна фактическа грешка. Подробно се заявява защо волята на съда е неясна, и допълнително се поддържа, че във въззивната жалба на кооперацията изрично е посочено оплакване за нередовност на исковата молба и недопустимост на решението на две основания, а въззивният съд не е изобщо разгледал твърдението за погасяване по давност на правото на иск по чл. 60, вр. чл. 58 ЗК, както и оплакването, че първоинстанционният съд се е произнесъл при неизяснена и неправилна правна квалификация на иска. Счетено е и че от мотивите на съда и диспозитива му не става ясно на какво правно основание е осъдена кооперацията да заплати възнаграждение, а такова не е посочено и в мотивите на първата инстанция.
Ответникът С. В. Г. от [населено място] не взема становище по частната жалба.
В. съд приема исканията по чл. 250 и по чл. 251 ГПК за недопустими, тъй като подробните съображения и оплаквания, изложени в молбата, не могат да бъдат подведени под хипотезите на чл. 250 и чл. 251 ГПК, а обуславят основание на молба за поправка на явна фактическа грешка по чл. 247 ГПК, както и основания за неправилност на съдебното решение, които могат да бъдат заявени чрез касационна жалба. Сочи се и че въззивният съд е постановил решение по чл. 247 ГПК, с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка за същите обстоятелства и е администрирал касационната жалба на страната, в която са изложени същите оплаквания.
Частната жалба е основателна.
Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда за част от спорното право или по един от съединените искове, или по някои от акцесорните искания. Касае се за такава непълнота на решението, отстраняването на която няма да промени постановеното решение. Нуждата от тълкуване на съдебно решение възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение (в неговия диспозитив, тъй като мотивите могат да служат само за указания при тълкуване на диспозитива), и тази неяснота би могла да породи спорове по изпълнението му – тълкуват се вече формирани мотиви на съда, без да се прави нова преценка на доказателствата или на приложението на закона.
И двата вида производства се инициират от страната. На тълкуване подлежат всички видове решения в исковия процес (не подлежат на тълкуване решенията, постановени в едностранно и безспорно охранително производство), а осъдителните решения – преди да са изпълнени. Молбата за допълване на решението се подава в едномесечен срок от връчването на решението, респективно – от влизането му в сила, а молбата за тълкуване на решението не е ограничена със срок и ВКС тълкува разширително правилото, че се тълкуват само влезли в сила решения (напр. определение № 625 по ч.гр.д. № 574/2011 г., І г.о.). Други процесуални изисквания за допустимост на производството по чл. 250 и чл. 251 ГПК съдопроизводственият ред не въвежда. Съображенията на страната по съществото на изложените искания и преценката на действителното основание, на което те се правят, както и дали се твърди неправилност на решението, ще са предмет на оценка от страна на решаващия съдебен състав по съществото на искането, след като искането произхожда от страна по спора, решението е постановено в исков процес, не е изпълнено, и искането е заявено в срок.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 521 от 23 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1163 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2014 г.
ВРЪЩА делото на въззивния съд в гр. Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: