О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
гр.София, 25.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 7029/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК (редакция преди измененията ДВ бр.50/ 2015 г.) и е било спряно с определение № 925/ 12.12.2014 г. до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на Общо събрание на гражданска колегия на Върховен касационен съд. Решението е обявено на 16.11.2015 г., с което основанието за спиране е отпаднало и производството следва да бъде възобновено.
Делото е образувано по частна жалба на П. на Р. Б. (П.) срещу разпореждане на Софийски градски съд от 16.10.2014 г. по гр.д.№ 9074/ 2014 г., с което е върната подадената от П. частна жалба срещу постановеното по същото дело определение от 28.07.2014. Въззивният съд посочил в акта си, че въпреки дадените й указания, в законоустановения срок П. не е внесла по сметка на Върховния касационен съд дължимата за разглеждане на жалбата държавна такса в размер 15 лв.
Частният жалбоподател счита, че са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол и за отмяната му като незаконосъобразно. Излага доводи, че П. не дължи внасяне на държавна такса по дела, по които участва като ответник по предявени искове за обезщетяване на вреди на основание ЗОДОВ.
Ответната по частната жалба страна – К. Г. С. – я оспорва с доводи, че П. дължи държавна такса по частната жалба и след като не е изпълнила указанията за внасянето й в срок, законосъобразно тази частна жалба е върната от съда.
Жалбата е допустима. Не следва да се обсъждат доводите на П. досежно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане, тъй като производството не е касационно. Постъпилите преди 07.07.2015 г. частни жалби срещу постановени от въззивните съдилища актове, които преграждат развитието на производството, подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд на общо основание, а не по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С Тълкувателно решение № 7/ 16.11.2015 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. на Общо събрание на гражданска колегия на Върховен касационен съд се прие, че при въззивно и касационно обжалване на актове по дела, по които П. е била ответник по иск за обезщетение на вреди по ЗОДОВ, тя не дължи държавна такса.
Първоинстанционното производството е образувано по искова молба на К. С. срещу П., с която е предявен иск за обезщетяване на вреди от неоснователно обвинение, за което ищецът е оправдан с влязъл в сила съдебен акт. Спорът е по чл.2 ЗОДОВ, прокуратурата участва в производството като процесуален субституент на държавата, явяваща се материалноправно легитимирана страна по претендираното от ищеца правоотношение. По дело с такъв предмет П. не дължи държавни такси по подадените от нея жалби, съгласно задължителното тълкуване, обективирано в горепосоченото решение на ОСГК. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел обратното, поради което актът му е неправилен и частната жалба срещу него следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 7029/ 2014 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
ОТМЕНЯ разпореждане на Софийски градски съд от 16.10.2014 г. по гр.д.№ 9074/ 2014 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: