Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
София, 11.01.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия, в съдебно заседание на 17.11.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2257 /2015 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 30 от 19.01. 2015 год., по в.гр. д. № 670/2014 год.. Със същото е потвърдено решението на Костинбродския районен съд № 122 / 27.06.2014 год., по гр.д.№ 654/2013 год., в частта, с която са отхвърлени предявените от ЕТ Ц. П. Й., упражняващ търговска дейност под фирма ”Ц. Й. –Д.”, [населено място] положителни установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.372 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД за сумите – 1000 лева – главница, дължима по фактура № 189 / 19.11.2012 год. и 781.20 лв. -дължима по фактура № 193/03.12.2012 год.главница, като в останалата част, по реда на чл.271 и сл. ГПК, е признато за установено по отношение на ответното търговско дружество, представлявано от А. Й. и Г. Й., че ищецът ЕТ Ц. Й. има парично вземане срещу ЮЛ- търговец в размер на сумите: 61.86 лв., мораторна лихва за периода 28.12.2012 год. – 06.08.2013 год. върху остатъчния главен дълг от 1000 лв., по фактура № 189/ 19. 11.2012 год. и 53.83 лв. лихва за забава върху главницата от 781.20 лв., по фактура № 193/03.12.2012 год. за периода от 03.12.2012 год. до 06.08.2013 год., за което е издадена заповед за изпълнение № 461 от 09.08.2013 год., по ч. гр.д.№ 499/2013 год. на Костинбродския районен съд.
Молителят е мотивирал исканата отмяна с допуснато от решаващия съд нарушаване на съответните процесуални правила, свързани с надлежното му призоваване като страна в процеса и връчване на съответните книжа и съобщения по делото, както и с представителството му по пълномощие пред въззивната инстанция, довело до лишаване на същия от правото на защита и възможност за реално участие в производството по делото пред СОС.
Ответникът е възразил по допустимостта и, чрез процесуалния си представител адв. Р.С., излагайки подробни съображения, основани на дадена неточна правна квалификация от молителя на предмета на спора, разгледан в инстанционното производство. Алтернативно е възразил и срещу основателността на поддържаното отменително основание, поради отсъствие на твърдяното в молбата нарушение на съществените процесуални правила, които да е лишило страната от гарантираната и с тях възможност да участва в процеса чрез законния си представител, или чрез надлежно упълномощен от последния процесуален представител..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, намира:
С определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 208 от 28.09.2015 год., по молбата за отмяна е приета за процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогична на чл. 231, б. „е“ ГПК (отм.) законодателят е въвел няколко хипотези, при които е налице основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка надлежна страна в процеса следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, лично или чрез пълномощник, за да защити интересите си.
Следователно на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК подлежи всяко влязло в сила решение, постановено в производство, по което на страната е отнета така гарантираната от законодателя възможност да участва по делото, било поради нарушаване на съответните установени от процесуалния закон правила за призоваване, било поради невъзможност да се яви в процеса, или когато е била ненадлежно представлявана.
В случая твърдяното от молителя нарушаване както на задълженията на решаващия съд за връчване на призовките и съобщенията по делото, довело и до неправилно приложение на процесуалното правило на чл. 51, ал.1, във вр. с чл.45, изр.2 ГПК, така и на чл.33, във вр. с чл.32, т.1 ГПК е налице.
Видно от данните по делото за първоинстанционното производство пред КРС [фирма], [населено място], в качеството си на ответник в процеса с пълномощно, подписано от законния му представител Ан.Й. на 28. 01. 2014 год. е упълномощил адв.Ясна С. – САК, която да го представлява, като негов процесуален представител. В това си качество на процесуален представител на страната адв. С. се е явила в първото по делото съдебно заседание, проведено на 29.01.2014 год., на което е съобщена и датата за следващото открито съдебно заседание – 02.04.2014 год.. С молба, вх. на КРС № 25.03.2014 год. адв. Ясна С. е уведомила КРС за отказа си от пълномощие по чл.36 ГПК, посочвайки изрично, че поради този и отказ следва в бъдеще всички съдебни книжа и съобщения по делото да бъдат връчвани лично на страната, на адреса на управление на търговското дружество, посочен в исковата молба. На така депозираната в канцеларията на КРС молба от адв. С. е поставена резолюция от 26.03.2014 год. от съдията – докладчик за докладването и в следващото съдебно заседание, която е изпълнена на 02.04.2012 год.. Поради неявяване на вещото лице, делото е било отложено за друга датата и час, за която страните са редовно призовани при условията на чл.56, ал.2 ГПК.
В проведено на 28.05.2014 год. съдебното заседание, ответникът е бил представляван от нов надлежно упълномощен от законния му представител – Г.Й., съгласно приложено пълномощно към договор за правна защита и съдействие от 01.04.2014 год., пълномощник – адв. М. Ц. от САК/ л.37/, който видно от съставения по реда на чл.150 ГПК протокол своевременно е представил пред КРС и пълномощното си по делото.
Независимо, че пълномощията на първоначалния процесуален представител на ответника по спора- адв. Ясна С. – САК са били прекратени по см. на чл.41 ЗЗД, с направения от нея по реда на чл.36 ГПК отказ, изрично и своевременно съобщен на КРС, който е приел за надлежен пълномощник на [фирма] новоовластения от търговското дружество адв. М. Ц., то първоинстанционното съдебно решение по делото, с което исковата претенция спрямо ответника- ЮЛ е била изцяло отхвърлена, е връчено на същия по реда на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК в кантората на адв. Ясна С., чрез колегата и адв. М. М..
По същия начин и ред – чрез адв. Ясна С. – САК, при условията на чл.51, ал.1 ГПК, на [фирма], [населено място], като въззиваем, е връчен и преписа от въззивната жалба на ищеца ЕТ Ц. П. Й., подадена срещу решението на Костинбродския районен съд. За единственото проведено пред СОС съдебно заседание на 12.11.2014 год. ответното търговското дружество отново е било призовано чрез адв. Ясна С. – САК, като поради необжалваемост на въззивния съдебен акт същият не е съобщен на страната.
Следователно фактът, че въпреки липсата на надлежно овластяване на адв. Ясна С. – САК, след прекратяване на пълномощията и по делото, поради направен отказ по чл.36 ГПК и наличието на нов, упълномощен по предвидения в закона ред, процесуален представител на [фирма] – адв. М.Ц., решаващият съд е счел за редовно призоваването на дружеството, като страна в процеса, чрез оттеглилия се по делото адвокат, чрез който и е връчен както препис от съдебното решение на първостепенния съд, така и препис от въззивната жалба на ищеца по спора – ЕТ Ц. П. Й., е достатъчен за обосноваване на правен извод за допуснато съществено нарушение на чл. 51, ал. 1 ГПК, във вр.с чл.45, изр.2 ГПК и на процесуалното правило на чл.33, във вр. с чл.32, т.1 ГПК. Поради така допуснатото от СОС неправилно приложение на процесуалния закон молителят е бил лишен от право на защита и възможност за реално участие във въззивното производство по делото, за да охрани интересите си.
Правно ирелевантни за основателността на молбата за отмяна са вътрешните отношенията между [фирма], [населено място] и отказалия се от пълномощията адв. Ясна С., довели до отказ по чл.36 ГПК. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е бил своевременно уведомен за този същия и е приел за надлежно овластен по делото новия процесуален представител на страната- ответник, адреса на кантората на който, според приложените договори за правна защита и съдействие е различен от този на адвокатската кантора на адв. С.- САК, изключва наличие на процесуална възможност известяването и призоваването на “Е.” О. по реда на чл.51 ГПК, чрез същата да се счете за редовно и породило целените с него правни последици.
По изложените съображения молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, следва да бъде уважена. Делото следва да бъде върнато на първостепенния Костинбродски районен съд от фазата на изпращане на препис от въззивната жалба, заедно с приложенията по чл.263 ГПК, на настоящия молител.
С оглед изхода на делото в настоящето извънинстанционно производство по отмяна на молителя, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъде присъдена сумата 25.00 лв., реално направени и своевременно претендирани от същия деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК , настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ влязлото в сила въззивно решение на Софийски окръжен съд № 30 от 19.01. 2015 год., по в.гр. д. № 670/2014 год. и частично потвърденото с него решени на Костинбродския районен съд № 122 / 27. 06.2014 год., по гр.д.№ 654/2013 год..
ВРЪЩА делото на Костинбродския районен съд от фазата на изпращане на препис от въззивната жалба, заедно с приложенията към нея по чл.263 ГПК на [фирма], [населено място].
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: