О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 25.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4450 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Б., Л. А., И. Г., Е. П., Д. Т., Я. А. и М. Ц. против определение № 1670/14.07.2016 г., по гр.д.№ 921/2016 г., постановено от ХІV гр.състав на Окръжен съд – Пловдив.
Постъпили са писмени отговори по частната касационна жалба, с която се оспорва същата.
С обжалваното определение, съдът е приел, че доколкото процесния имот към момента на предявяване на иска не е бил в патримониума на страните в делбеното производство, то и искът за делба на същия е недопустим. Прието е, че и предявеният иск с правно основание чл.76 ЗН също е недопустим. В това отношение, по отношение на правните си изводи, съдът се е позовал на ППВС №7/1973 г., в което е посочено, че делба може да се иска на вещ, която е съсобствена.
Твърдението на ищците по исковата молба е, че имотът е продаден от наследници на трети лица, които впоследствие са го продали на ответник по делото, като се иска сделката, с която имотът е продаден на третото лице – ответник по иска за делба, да се обяви за недействителна на основание чл.76 ЗН.
Съдът се е произнесъл по правния въпрос, сочен от касатора, а именно, в рамките на делбеното производство по иск за делба на наследство, допустимо ли е да се предяви иск с правно основание чл.76 ЗН, независимо, че към момента на предявяване на иска, имотът не се намира в патримониума на наследници, а е прехвърлен на трето лице, страна в процеса, от наследници. Въззивният съд е отговорил отрицателно на така формулирания правен въпрос, като се сочи в тази насока противоречие с възприетото в ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Налице е основание за допускане на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика.
Сключената разпоредителна сделка от сънаследника с лични имуществени прехвърлими права, която може да бъде заздравена, не може да се приравнява по последици на нищожните сделки, при които липсва възможност за саниране. Отреденото място на чл. 76 в закон, регулиращ наследствените правоотношения (ЗН), сочи, че последиците на нормата имат ограничен обхват и намират приложение само за сделките на разпореждане със сънаследствено имущество. Тази недействителност, като санкция за несъобразено с нормата на закона поведение при сключване на разпоредителната сделка, брани правата и на ограничен кръг лица – сънаследниците – по арг. чл. 69, ал. 2 3Н, и в този смисъл е особен вид недействителност. След като актът на разпореждане със сънаследствено имущество може да се заздрави и се заличат последиците на недействителността, то тази недействителност предполага ограничено във времето състояние на сделката в отношенията между сънаследниците. Разпоредителната сделка, извършена в нарушение на чл. 76 ЗН, не нарушава императивно правило, установено в защита на публичния ред и добрите нрави, а накърнява отношенията между ограничен кръг лица – сънаследници и приобретател по сделката. Тази недействителност има ограничен обхват, няма действие по отношение на всички, затова на нея не могат да се позовават лица, които не са страни по сделката или сънаследници.В хипотезите на висящата недействителност разпоредителната сделка е недействителна като несъобразена с определени изисквания на закона, но може да породи желаното правно действие при осъществяване на даден допълнителен юридически факт. Предвиденото в самия закон условие за валидиране на акта на разпореждане: „ако при делбата разпореденият предмет не се падне в дял на съделителя-прехвърлител“, няма характеристиката на юридически факт (соnditio iuris) като срок, допълнително волеизявление и др. Сбъдването на условието по чл. 76 ЗН е свързано с упражняването и реализирането на потестативното право на делба. Възможността всеки извън делбения процес или иск за собственост да се позове на тази недействителност преди извършване на делбата логически противоречи на защитната функция на нормата, охраняваща интересите на сънаследниците по отношение на общите сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса. Това разрешение на правния въпрос относно допустимостта на иска с правно основание чл.76 ЗН тогава, когато ищците твърдят, че имотът е прехвърлен от наследник, води до извод и за допустимост на предявения иск както с правно основание чл.76 ЗН, така и на предявения иск за делба на имотът. Отделен е въпросът за основателността на предявените искове, но същите са допустими и съдът е следвало да ги разгледа по същество и да се произнесе по тяхната основателност с решението си.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за постановяване на решение по предявените и описани по-горе искове.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се определят при постановяване на решението по съществото на спора.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1670/14.07.2016 г., по гр.д.№ 921/2016 г., постановено от ХІV гр.състав на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 3737/11.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 6002/2011 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените искове за делба и с правно основание чл.76 ЗН по отношение на недвижим имот с идентификационен номер *****.***.*.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.