Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. София, 09.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2947 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Й. и Й. Н. Й. против решение № 118/18.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 1182/2015 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа оспорването, чрез своя процесуален представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение 727/18.10.2016 г. на състава на ВКС. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправен въпрос, касаещ възможността съдът да обоснове решението си на липса на доказателства за факти, настъпили след предявяването на иска, при липса на указания в тази насока, касаещи доказателствената тежест от доказването на тези факти.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
Съдът трябва да изгради своя извод относно спорното право само върху тия факти, които страните са имали възможност да обсъдят. От друга страна, този извод трябва да бъде основан на всички такива факти независимо от това, дали те са се осъществили преди предявяването на иска, или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. По този правен въпрос, състава споделя изцяло отразеното с решение № 178/13.05.2011 г. по гр. д. № 984/2010 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика с оглед указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСКТК на ВКС. Онези факти и обстоятелства обаче, които са спорни между страните по делото и подлежат на доказване от тях, не са от тази категория факти и обстоятелства, в т.ч. и когато се касае за продължително изпълнение на задължение. Съдът не може да приеме за настъпили факти и обстоятелства след предявяването на иска в случаите, в които страните спорят по тях и относно които съдът не е указал доказателствената тежест от тяхното установяване, както и не е дал възможност на страните да се запознаят с твърденията за факти, настъпили след предявяването на иска и респ. да заявят дали ги признават или оспорват. Съдът може да основе решението си на настъпилите след предявяването на иска факти, но само ако същите са безспорно установени в хода на делото. Задължението на съда да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, уредено в Част Втора „Общи исков процес“, чл. 235, ал. 3 ГПК, се отнася за тези новонастъпили факти, които имат значение за спорното право предмет на делото – така както е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск. Добавянето на нов период на неизпълнение след предявяването на исковата молба е възможно, доколкото е допустимо изменението на иска по основание съгласно чл. 214 ГПК.
По касационната жалба, състава на съда приема следното:
Съдът е приел за установено,че до 26.03.2015 година ответниците, сами и чрез трето лице, добросъвестно и в пълен обем са изпълнявали задълженията си по сключения на 15.11.2012 година договор. Съдът е приел за безспорно и установено от доказателствата по делото, че считано от 26.03.2015 година, жалбоподателят неоправдано е отказал да приеме предлаганите му грижи и издръжка, отношенията между страните са се влошили, като ответниците, са преустановили дължимите от тях по договора издръжка и грижи. Съдът е приел, че изпадането на прехвърлителя в забава при условията на чл.95 ЗЗД обаче не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари на основание чл.97,ал.1 ЗЗД , без да чака решение на съда за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация, при което длъжникът трябва да извърши трансформацията сам и веднага, след като забавата на кредитора стане факт. Съдът е приел, че ответниците са извършили трансформация на дължимата от тях издръжка едва на 13.11.2015 година, т.е. осем месеца след като последният е изпаднал в забава, на която дата са му превели/заплатили/ сумата 100 лева, като на 19.11.2015 година, 16.12.2015 година и 19.02.2016 година са му превели по още 100 лева.
Искът е предявен на 04.12.2014 г., а съдът е приел, че ответниците са изпълнявали договора до 26.03.2015 г., което се установява и от събраните по делото доказателства. От тази дата насетне, кредиторът е отказал приемането на издръжка и полагащите му се по силата на договора гледане и грижи. Изменение на иска, чрез добавяне на нов период, за който да се твърди неизпълнение, съгласно разпоредбата на чл.214 ГПК, не е правено от ищецът и не е допускано от съда.
Видно от твърденията по исковата молба, ищецът се позовава на неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за периода до предявяване на иска – 04.12.2014 г. За този период следва да се преценяват относимите доказателства, установяващи изпълнението на договора. За периода след предявяване на иска, не са давани указания на ответника да представи доказателства за изпълнението на договора, като настъпилите след 04.12.2014 г. факти, относими към изпълнение, респ. неизпълнение или трансформация на задължението в парично, са неотносими към настоящото производство, доколкото са извън заявения като неизпълнение период от страна на ищеца по исковата молба. Тези факти и обстоятелства следва да се обсъждат в друго производство, касаещо изпълнението на договора за друг период, необвързан от силата на пресъдено нещо по настоящото решение.
Предвид изложеното, състава на ВКС приема, че съдът в нарушение на процесуалните правила е обосновал извода си относно основателността на предявения иск въз основа на доказателства, касаещи период, който не е посочен в исковата молба от страна на ищеца и се е позовал на факти, които не са безспорни между страните, настъпили след предявяването на иска. Освен горепосоченото, въззивният съд, в нарушение на процесуалните правила е процедирал и при приемането на писмени доказателства, представени от ищеца по делото, въззивник пред въззиввната инстанция. В откритото съдебно заседание, проведено от въззивния съд, са приети представени от въззивника доказателства, без съда да посочи в коя хипотеза на чл.266 ГПК приема, че са допустими доказателствата пред въззивния съд. Въпреки приемането на тези доказателства от друга страна, касаещи изпълнението на договорните задължения на длъжниците по договора, както и оборването на свидетелски показания, в съдебното решение същите доказателства не са обсъждани, като съдът е бил длъжен да ги обсъди, доколкото е приел, че същите са допустими и ги е приел като доказателства по делото. Гореизложеното води състава на ВКС до извод, че от една страна съдът се е произнесъл по иска за период, който не е бил заявен с исковата молба, което е съществено нарушение на процесуалните правила, като същевременно в нарушение на процесуалните правила е допуснал и приел представени пред въззивната инстанция писмени доказателства, без да посочи в коя хипотеза на чл.266 ГПК счита, че същите са допустими, като също в нарушение на процесуалните правила не ги е обсъдил в мотивите си към постановеното решение, въпреки, че част от новоприетите от него доказателства касаят обективността на дадените пред първата инстанция свидетелски показания. Всичко това води до извод, че решението е неправилно и следва да се отмени, като делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, доколкото се налага извършването на нови процесуални действия, а именно, произнасяне по допустимостта на представените нови доказателства от въззивника, при евентуалната им допустимост да се направи преценка относно основателността на иска за относимия период с оглед новите доказателства, като с оглед евентуалното им приемане се даде възможност на другата страна да заяви становище по тях /най-вече по представените доказателства, касещи обективността на събраните свидетелски показания/.
С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат в настоящото производство, като същите ще следва да се определят от въззивния съд, при постановяване на решение при нолото разглеждане на делото, с оглед неговия изход, като се вземат предвид и сторените за тази инстанция разноски.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 118/18.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 1182/2015 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.