– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
гр. София 01.03.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.12.2016 (двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 5323 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 15 676/01.11.2016 година, подадена от Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П., като непълнолетна действаща със съгласието на майка си Д. К. П. срещу определение № 3383/10.10.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 4003/2016 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил протоколно определение от 01.07.2016 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановено по гр. д. № 1899/2014 година, в частта му, с която е върната подадената от Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П. искова молба срещу [фирма] [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 90 000.00 лева (по 30 000.00 лева за всеки един от тримата) и производството по делото е прекратено в тази му част. В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че определението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Направено е искане определението на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение на Софийски градски съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на втория съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частните жалбоподатели твърдят, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
Насрещната страна по жалбата [фирма] [населено място] е подала отговор с вх. № 17 507/29.11.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд и такова не трябва да бъде допускано, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея определение бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата, а именно [фирма] [населено място] не е подало отговор и не е изразило становище по допустимостта и основателността й
Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П. са уведомени жа обжалваното определение на 25.10.2016 година, а частната им жалба срещу него е с вх. № 15 676/01.11.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че в исковата си молба Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П. били направили пространно изложение на негативните преживявания на своя наследодател от проведеното му по възлагане на [фирма] [населено място] експериментално лечение, като са заявили, че то е било съпътствано от изключителни болки и страдания за лекувания и е довело до преждевременната му смърт. При тези фактически твърдения и след като са посочил, че рискът от неуспешното лечение трябва да се поеме от възложителя на лечението са поискали обезщетение от по 30 000.00 лева за загубата на наследодателя си, който бил починал по мъчителен начин. Затова първоинстанционният съд правилно бил счел така заявените претенции за нередовни, тъй като не ставало ясно за чии вреди-на наследодателя или за своите собствени се претендира заплащането на обезщетение и във връзка с това е предприел действия по чл. 129 от ГПК. В изпълнение на дадените им указания с молба от 09.04.2014 година Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П. били заявили, че влошеното здравословно състояние на наследодателя им е било травмиращо за околните и неимоверните му страдания са предизвикали страдания и за тях. Именно последните страдания представлявали понесените от тях неимуществени вреди, които те искали да бъдат обезщетени. С последваща молба от 18.03.2015 година, подадена в изпълнение на нови указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК, частните жалбоподатели били заявили, че понесените от наследодателя им вреди са били покрити от застраховката по чл. 91 от ЗЛПХМ и като негови наследници те претендират вреди от болките и страданията на последния по време на експерименталното лечение. Същевременно били подчертали, че не претендират обезщетение в собствено качество, а като наследници на И. Г. П.. Поради съдържащото се в двете молби противоречи отново били дадени указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК като с молба от 07.03.2016 година частните жалбоподатели изрично заявили, че търсят обезщетение за неимуществени вреди, в качеството им на наследници на И. Г. П., а не в лично качество и то е за претърпяното от последния влошаване на здравословното му състояние, което е довело до преждевременната му смърт. Също така добавили, че с предявената претенция за неимуществени вреди търсят, в качеството им на наследници полагащото се на наследодателя им застрахователно обезщетение, а не обезщетение за собствени, лични вреди от смъртта му. Това било заявено и с последващи молби от 01.06.2016 година, 13.06.2016 година и в проведеното на 01.07.2016 година съдебно заседание. В последното процесуалния представител на Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П. заявил, че предявените са в качеството на наследници на И. Г. П. и с тях се претендират вреди от претърпените болки и страдания от проведеното по възлагане на [фирма] [населено място] експериментално лечение, довело до преждевременната смърт на наследодателя. Въз основа на това съставът на Софийския апелативен съд е приел, че се касаело до искове за обезщетяване на чужди вреди и същите са недопустими, тъй като наследодателят не е упражнил правото си да търси обезщетение приживе. Други искове за обезщетение не били предявявани. Първоначално заявеното в исковата молба описание на неимуществените вреди, като такива за загубата на наследодателя на Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П., починал по мъчителен начин, при липсата на обстоятелствена част описваща понесените от всеки един от ищците вреди от тази загуба не било равнозначно на предявяване на иск за присъждане на неимуществени вреди от болките и страданията от загубата на близък. Затова предвид следващата от явното разминаване на петитума с изложеното от фактическа страна, което се изчерпвало с описание на здравословното състояние на наследодателя по време на експерименталното му лечение, неяснота първоинстанционният съд бил дал указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК като е счел исковата молба за нередовна. След като тя била такава с нея не е бил предявен иск и затова не било необходимо впоследствие Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П. да се отказват от него, както са твърдели в частната си жалба. В изпълнение на указанията по чл. 129, ал. 2 от ГПК частните жалбоподатели били отстранили констатираните от съда нередовности в исковата молба и предявените от тях искове са били такива за обезщетяване на чужди неимуществени вреди, считано от датата на подаване на нередовната искова молба.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частните жалбоподатели поставя два въпроса, които според нея са включени в предмета на делото и са обусловили изложените от състава на Софийския апелативен съд в мотивите на обжалваното определение правни изводи. Първият от тях се отнася до това дали когато наследниците на физическо лице, починало преждевременно в резултат на проведено експериментално лечение и застраховано за него, претендират неимуществени вреди от смъртта на наследодателя си, те претендират свои или чужди вреди. Вторият въпрос е за това дали претенциите от страна на наследниците на такова лице по отношение на получаване на застрахователното обезщетение за застрахованото лице, включват и претенции за обезщетяване на чужди (на наследодателя им) вреди. Вторият от въпросите не е обусловил правните изводи на състава на Софийския апелативен съд. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че предявените искове са останали неясни при всички извършени от частните жалбоподатели уточнения на исковата молба, които били добавили и нови неясноти в претенциите, предвид направеното смесване между застрахователното обезщетение за неимуществени вреди и опитът да се обоснове отговорност на ответника [фирма] [населено място], който не е застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение. Предвид на това въззивният съд не е приел, че се касае до иск срещу застраховател за получаване на застрахователно обезщетение от застраховател въз основа на сключена по силата на чл. 91 от ЗЛПХМ и не е изградил изводите си за недопустимост на предявените искове на това основание. Още повече, че частните жалбоподатели не са предявявали такъв иск. Първият от поставените въпроси обаче е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд при постановяване на определението му. Затова следва да бъде допуснато касационно обжалване на същото по този въпрос, тъй като той се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По отношение на този въпрос трябва да се има предвид, че принадлежността на правото за обезщетение за претърпени неимуществени вреди се определя от принадлежността на засегнатото от непозволеното увреждане право. Със смъртта си физическото лице престава да съществува в правния мир като губи качеството си на правен субект, поради което не може да бъде носител на права и задължения. Затова когато тази смърт е настъпила в резултат на непозволено увреждане починалото лице няма право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта си. Такова право се поражда за лицата посочени в ППВС № 4/25.01.1961 година и ППВС № 5/24.11.1969 година. Същото е лично право на посочените в тези ППВС лица и е за претърпени от тях вследствие на смъртта на починалото при непозволеното увреждане лице, на за такива претърпени от последното. Затова когато тези лица предявят иск за обезщетение на претърпени от смъртта на починалото при непозволеното увреждане лице неимуществени вреди, те предявяват свои вреди. За да е редовна исковата молба по такъв иск ищците трябва да опишат правопораждащите факти за възникване на отговорността на ответника и да посочат правото, от чието засягане претендират обезщетение за неимуществени вреди. Последните се изразяват в психични преживявания на увреденото лице, поради което имат абстрактен характер и нямат материален израз. Същите представляват неблагоприятни емоционални, психически и психологически преживявания на личността, като целта на обезщетението е да компенсира лицето за тях, като размерът на същото се определя от съда по реда на чл. 52 от ЗЗЗД, като се вземат предвид указанията по т. 11 от ППВС №4/23.12.1968 година. Затова не може да бъде задължено това лице да изложи в обстоятелствената част на исковата си молба, конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се преценява наличието на неимуществени вреди и да се определи техния размер. Когато в исковата молба са изложени факти за противоправните действия или бездействия на ответника, за настъпилия вредоносен резултат и за причинната връзка между тях, както и е посочен размера на претендираното обезщетение исковата молба не страда от нередовности по смисъла на чл. 129 във връзка с чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Съответно, когато посочените факти са установени в исковото производство искът е доказан по основание и съдът не може да отхвърли същия само затова че липсват твърдения за конкретни неблагоприятни преживявания, а ще трябва да определи размера на дължимото се за неимуществените вреди обезщетение по реда на чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на горното обжалваното определение е неправилно. Видно от исковата молба Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П. са претендирали обезщетение за претърпени от тях вследствие на смъртта на наследодателя им И. Г. П. неимуществени вреди, т. е. собствени такива, а не претърпени приживе от последния неимуществени вреди. Това, че в обстоятелствената част на исковата молба подробно са описани фактите свързани със започването, провеждането и приключването на експерименталното лечение, в което се е включил И. Г. П. и за което се твърди, че е провеждано по възлагане на [фирма] [населено място], както и са посочени твърдения за влошаващото се здравословно състояние на наследодателя не е основание да се приеме, че е налице несъответствие между тази част на молбата и петитума на същата. С тях частните жалбоподатели обосноват твърденията си за това, че [фирма] [населено място] носи отговорност за смъртта на И. Г. П., а оттам и дължи обезщетение за претърпените от тях вследствие на тази смърт неимуществени вреди. В исковата молба няма изрично твърдение, че Д. К. П., Г. И. П. и Г. И. П. претендират обезщетение за неимуществени вреди, които са били претърпени приживе от общия им наследодател И. Г. П.. Затова не са били налице предпоставките за оставяне на производството по делото без движение по реда на чл. 129 от ГПК и за даване на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, в посочения по-горе смисъл. Като е направил това съдът е процедирал в нарушение на закона и последващите действия на частните жалбоподатели, извършени в изпълнение на указанията не следва да бъдат вземани предвид. В противен случай съществува вероятност въз основа на тези указания може да се стигне до изменение на исковата претенция поради действия на съда, което е в разрез с разпоредбата на чл. 214 от ГПК. Затова последващите уточнения на претенцията не могат да заместят валидно предявената първоначална такава и съдът е длъжен да я разгледа освен при положение, че е налице изрично оттегляне или отказ от същата, каквито в случая не са направени.
С оглед на горното определението на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение на Софийски градски съд трябва да бъдат отменени делото трябва да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3383/10.10.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 4003/2016 година.
ОТМЕНЯВА определение № 3383/10.10.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 4003/2016 година и потвърденото с него протоколно определение от 01.07.2016 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановено по гр. д. № 1899/2014 година като ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.