2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 31.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1263/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано по частна жалба на Г. В. С. и Ц. И. С. срещу определение на Великотърновски апелативен съд от 10.01.2017 г. по гр.д.№ 552/ 2016 г., с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до влизане в сила на решението по висящото пред същия съд въззивно гр.д.№ 291/ 2016 г.
Частните жалбоподатели поддържат, че не са налице предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, тъй като по гр.д.№ 291/ 2016 г. се разглежда иск за обезщетяване на вреди от деликт срещу прекия извършител на вредоносното деяние. По настоящето дело се разглежда иск за обезщетяване на вредите от същия деликт, но по отношение на родителите на прекия причинител. Двете дела не са в отношение на преюдициалност, тъй като страните са различни и исковите претенции имат различно основание. Поради това молят определението за спиране на производството по делото да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни З. Т. П. и Д. Г. П. не вземат становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, тя е и основателна.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба на З. Т. П. и Д. Г. П. против Г. В. С. и Ц. И. С., предявени са искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците 100 000 лв обезщетение за неимуществени вреди. Претенцията е основана на следните фактически обстоятелства: На 23.01.2015 г. синът на Г. В. С. и Ц. И. С. – В. Г. С. – умъртвил умишлено сина на ищците З. Т. П. и Д. Г. П. – Ц. Д. П.. Наказателното производство за това деяние е прекратено, тъй като деецът В. С. е в състояние на продължително разстройство на съзнанието, което не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Причинените на ищците болки и страдания от смъртта на сина им трябва да бъдат обезщетени от ответниците Г. В. С. и Ц. И. С. като родители на невменяемия извършител, защото те не са упражнили надзор върху него, въпреки че са знаели за психичното му заболяване.
Производството по гр.д.№ 291/ 2016 г. на Великотърновски апелативен съд е образувано по въззивна жалба срещу решение на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 605/ 2015 г. Последното е образувано по искова молба на З. Т. П. и Д. Г. П. против В. Г. С. за обезщетяване на неимуществените вреди, които ищците търпят от смъртта на сина им Ц. Д. П.. Претендират се по 50 000 лв за всеки от ищците.
При тези данни не може да се приеме, че решението по гр.д.№ 291/ 2016 г. на Великотърновски апелативен съд има значение за правилното решаване на спора по гр.д.№ 552/ 2016 г. на същия съд. Както е изяснено в установената от Върховния касационен съд съдебна практика, основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице тогава, когато между двете дела е налице връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението по обусловеното дело. За да бъде едното дело обуславящо за другото, трябва да има връзка не само в предмета им, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на установавящото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело (срв. определение № 611/ 03.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4980/ 2015 г., ІІІ г.о., определение № 367/ 17.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1960/ 2015 г., І г.о. и др.). Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като страните по двете дела са различни, и на ответниците в настоящето производство не може да бъде противопоставена силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 291/ 2016 г.
Поради изложеното не може да бъде направен извод, че са налице предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК и определението, с което производството по делото е спряно, следва да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение на Великотърновски апелативен съд от 10.01.2017 г. по гр.д.№ 552/ 2016 г. за спиране на производството и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: