1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр.София, 03.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1117/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение на Софийски апелативен съд № 3731 от 08.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 880/ 2016 г. С него е потвърдено протоколно определение на Софийски градски съд от 29.10.2015 г. по гр.д.№ 10497/ 2013 г. и по този начин е прекратено частично производството по подадената от частния жалбоподател искова молба против частен съдебен изпълнител Б. Б. – относно претенциите за вреди в размер 9 250 лв за неправилно изчислени суми за удържани такси и в размер 8 322 лв за допълнително начислени лихви поради предварително събрани адвокатски хонорар и такси. Прекратяването на производството е постановено по съображения, че нередовностите на исковата молба, с която тези претенции са предявени, не са отстранени в срок.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като е мотивирано с липса на причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и посочените незаконосъобразни действия на ответницата. Това обаче е въпрос по същество и не може да даде основание за връщане на исковата молба, която е редовна и съдържа всички обстоятелства, въз основа на които ищецът е отправил искане за защита. Затова касаторът счита за неправилни изводите на съдилищата относно редовността на исковата молба и моли определенията за прекратяване да бъдат отменени. Като основание за допускане на касационно обжалване повдига процесуалноправния въпрос при предявен деликтен иск, по съществото на спора или при преценка на редовността на исковата молба, съдът взема предвид липсата на причинно-следствена връзка между твърдяните незаконосъобразни действия и посочените вреди. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна Б. И. Б. оспорва жалбата и поддържа, че тя не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос няма отношение към мотивите на въззивния съд. По същество твърди, че обжалваното определение е правилно, тъй като ищецът не е успял нито в производството пред съда по същество, нито в касационното производство, да изложи твърдения за действията, които са причинили вредите.
Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е приел, че производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу Б. Б., с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени с нейни незаконосъобразни действия в качеството й на частен съдебен изпълнител. Претендирани са сумите 9 250 лв – действия по неправилно изчислени и удържани такси, 8 322 лв – допълнително начислени лихви поради предварително събрани адвокатски хонорари и такси, както и други суми (по които производството не е прекратено, поради което тези претенции не са предмет на обсъждане в настоящето дело). Исковата молба по посочените претенции не е редовна, защото няма достатъчно данни за действията на съдебния изпълнител, които са причинили вредите. Първоинстанционният съд е дал законосъобразни указания за отстраняване на нередовността, но с представената от ищеца молба от 06.07.2015 г. тези указания не са изпълнени. Уточняващата молба сочи факти, които не съвпадат с изложените до този момент от ищеца твърдения, но най-вече не разкриват причинно следствената връзка с претендираните вреди и техния размер.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният процесуалноправен въпрос е обуславящ, тъй като именно в липсата на причинно следствена връзка между твърдяните вреди и посочените незаконни действия е намерено основание за частично връщане на исковата молба. По него обжалването следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като няма данни за установена практика (в представените от частния касатор решения на Върховния касационен съд са разрешени материалноправни, а не процесуалноправни въпроси).
По въпроса съдът намира, че редовността на исковата молба се преценява с оглед изложените от ищеца фактически обстоятелства и посочения от него петитум. Когато твърдяните факти са достатъчни за извеждане на предявеното за защита спорно право, исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 ГПК. При предявен деликтен иск е достатъчно да бъдат изложени твърдения за извършените от ответника действия, които според ищеца са противоправни, както и за настъпилите вреди. Дали е налице причинна връзка между действията и вредите е въпрос по същество на спора. Щом ищецът сочи увреждащи действия, твърди настъпило от тях намаляване на имуществото му и претендира това да бъде компенсирано с парично обезщетение, исковата молба е редовна. Ако причинната връзка не съществува, искът е неоснователен, а не недопустим като предявен с нередовна искова молба.
По съществото на частната жалба.
Исковата молба действително е била нередовна, тъй като ищецът не е посочил в нея какво искане отправя към съда. С молба от 01.11.2013 г. обаче той е уточнил, че претендира Б. Б., да бъде осъдена да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер 9 250 лв – причинени с действия по неправилно изчислени и удържани такси, несъответстващи на принудително събраните части от дълга, 8 322 лв – допълнително начислени лихви поради предварително събрани адвокатски хонорари и такси. Ново уточнение на претенциите е направено със становище от 06.03.2014 г., а по указания на съда – и с молба от 06.07.2015 г. В последната е посочено изрично, че действията на частния съдебен изпълнител по принудително събиране на вземания на ищеца в срока за доброволно изпълнение, както и след като вземанията на взискателя са погасени (поради прихващане), е довело до вреди за ищеца, състоящи се във всички събрани по изпълнителното дело суми. Тези факти са наведени като основание на претенциите, като ищецът е посочил, че е в правото си да поиска изменение на размера на иска.
С оглед изложеното, по претенцията за сумата 9 250 лв исковата молба не е била нередовна и не е било необходимо да бъде оставяна без движение. Касаторът е изложил твърдения, че ответницата е събрала от неговото имущество такси по изпълнителното производство, както и че част от тях – 9 250 лв – не са били дължими. С това той е посочил както противоправното поведение, така й причинените вреди и размерът им. Въпрос по съществото на спора е какви и в какъв размер такси ответницата е събрала по изпълнителното дело, както и дали събирането на всички или част от тези такси съставлява противоправно поведение. Последното съдът е длъжен да прецени при решаване на спора по същество, с оглед дали ще приеме наличие или липса на основание за събиране на таксите (съобразно действащата към онзи момент нормативна уредба). Дали има причинна връзка между действията на ответницата и вредите също е въпрос, на който следва да бъде даден отговор по същество.
По отношение на искането за осъждане на ответницата да плати 8 322 лв в молбата от 06.07.2015 г. са изложени твърдения, че като частен съдебен изпълнител ответницата е превела суми за погасяване на задълженията на ищеца по изпълнителното дело в нарушение на поредността по чл.76 ал.1 ЗЗД. Правната теза на ищеца е, че е следвало първо да се погаси главницата, а след това останалите задължения. Като фактически е приела погасяване първо на разноските и лихвите, ответницата е допуснала да остане олихвяема главница (иначе главницата би била погасена изцяло). Именно с тези си действия тя е причинила на ищцовото дружеството имуществени вреди от 8 322 лв – лихви, които не биха били начислени, ако бе приела погасяване на главницата преди лихвите и разноските. Така изложените твърдения са достатъчни, за да бъде индивидуализирано правото, чиято защита се търси с претенцията за осъждане на ответницата да заплати 8 322 лв. Дали поредността на погасяване съответства на тезата на ищеца и дали действията на ответницата биха могли да имат някакво правно значение за настъпилия погасителен ефект по отношение на задълженията за главница, лихви и разноски, е въпрос по същество на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не е имало основание за частично прекратяване на производството по предявения иск и
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 3731 от 08.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 880/ 2016 г.
ОТМЕНЯ определение на Софийски апелативен съд № 3731 от 08.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 880/ 2016 г. и потвърденото с него протоколно определение на Софийски градски съд от 29.10.2015 г. по гр.д.№ 10497/ 2013 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: